Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) /ДОПК/.
Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма], ЕИК[ЕИК], срещу Решение № 1848 от 17.10.2016 г., постановено от Административен съд - гр. П. по адм. д. № 3074 по описа на същия съд за 2015 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № Р-16001615000021-091-001/28.08.2015 г., издаден от К. Б. на длъжност началник сектор, възложил ревизията и Д. Г. – И. на длъжност главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, в частта потвърдена с решение № 859 от 04.11.2015г. на директора на Д „ОДОП” – гр. П. относно допълнително начислен ДДС в размер на 1 250, 21 лв., непризнат данъчен кредит в общ размер на 15 000 лв., ведно с прилежащи лихви в общ размер на 7 712, 96 лв., допълнително установени дължими суми за довнасяне за КД за 2010 г. в размер на 5 910, 72 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 2 667, 16 лв. и за 2011 г. в размер на 1 500 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 521, 38 лв.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска решението да бъде отменено и постановено ново по съществото на спора. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът - директорът на Дирекция „ОДОП” гр. П. при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. К., моли да бъде отхвърлена касационната жалба, като неоснователна и да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно решението на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалбата.
Върховният административен съд в състав на осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна, поради следното:
Предмет на спора пред АС – Пловдив е бил РА № Р-16001615000021-091-001/28.08.2015 г., издаден от К. Б. на длъжност началник сектор, възложил ревизията и Д. Г. – И. на длъжност главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, в частта потвърдена с решение № 859 от 04.11.2015г. на директора на Д „ОДОП” – гр. П. относно допълнително начислен ДДС в размер на 1 250, 21 лв., непризнат данъчен кредит в общ размер на 15 000 лв., ведно с прилежащи лихви в общ размер на 7 712, 96 лв., допълнително установени дължими суми за довнасяне за КД за 2010 г. в размер на 5 910, 72 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 2 667, 16 лв. и за 2011 г. в размер на 1 500 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 521, 38 лв. С решението съдът е отхвърлил изцяло жалбата на дружеството.
Относно допълнително начисления ДДС в размер на 1 250, 21 лв. съдът е приел, че не са налице предпоставките по чл. 47, т. 2 ЗДДС, тъй като дружеството не е доказало, че има статут на застрахователен брокер или застрахователен агент; не е регистрирано в специалния регистър по чл. 30, ал. 1 от ЗКФН (ЗАКОН ЗА КОМИСИЯТА З. Ф. НАДЗОР). След като не са изпълнени законовите изисквания на посочената разпоредба, то извършваните от [фирма] услуги са облагаеми доставки, върху които доставчикът следва да начисли ДДС в размер на 20%.
По отношение правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от [фирма] и извършеното преобразуване на счетоводния финансов резултат, в следствие на което е определен допълнително корпоративен данък за 2010г. и 2011г., съдът е счел възраженията за неоснователни. Приел е, че законосъобразно с РА е отказан ДК по фактурите от горепосочения доставчик, които са били с предмет доставка на рекламни материали и услуга, тъй като не е доказана реалността на доставките. В тази връзка съдът не е кредитирал приложените по делото приемо-предавателни протоколи, тъй като в същите, като място на съставяне и място на предаване/приемане на стоките, е посочен [населено място], а в писмените обяснения, депозирани от ревизираното дружество и свидетелските показания, се твърди, че поръчката за изработката на рекламните материали и самата им доставка са ставали в офиса в гр. [населено място]. Свидетелските показания изхождат от лице, което се намира в трудови правоотношения с [фирма], и са преценявани с оглед заинтересоваността му от изхода на делото. В подкрепа на тезата си за липса на реално престирана услуга е факта, че доставчикът не разполагал с обезпеченост да извърши изработката и доставката на тези рекламни материали, тъй като предмета на същата предполага престиране на труд, което не е доказано в хода на ревизията. Предвид изводите си в частта по ЗДДС, съдът е отхвърлил жалбата и в частта относно увеличението на ФР на дружеството със сумите съответно в размер на 60 000 лв. за 2010 г. и 15 000 лв. за 2011 г. Обжалваното решение е правилно.
При подробно обсъдени доказателства, събрани по делото без допуснати процесуални нарушения, е установена правилно фактическата обстановка по спора и е приложен правилно материалния закон. По отношение на доставчика [фирма] е проведено установяване относно предмета на отделните фактури и възможността му за изпълнение на доставките. Не са налице твърдяните от касатора съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да налагат връщане на делото за ново разглеждане. Не са допуснати процесуални нарушения при преценка доказателствената стойност на заключението на вещото лице. Неоснователно е възражението в жалбата за допуснато процесуално нарушение изразяващо се в недопускане изслушването на повторна експертиза, въпреки че същата била оспорена с подробни мотиви. Видно от протокола от проведеното с. з. на 12.05.2016 г. процесуалният представител на касатора е заявил, че оспорва заключението по т. 1 от ССЕ касаещо освободените доставки по чл. 47, т. 2 ЗДДС; иска да бъде поставена задача на вещото лице за проверка в НАП, че [фирма] е декларирало обстоятелствена връзка с доставките. Експертът е заявил, че не е спорно, че сделките са декларирани, като юрк. Г. е потвърдила също, че фактурите са декларирани. След като това обстоятелство не е било спорно правилно съдът е оставил без уважение искането на адв. Н. за поставяне на допълнителни задачи.
Обосновано е прието от съда, че чрез приложените по преписката приемо-предвателни протоколи и разпита на св. Г. не се установява по безспорен начин изпълнението на фактурираните от [фирма] доставки. Други доказателства извън горепосочените и данните за извършено плащане не са представени от РЛ, не са ангажирани такива и в касационното производство.
По изложените в съдебния акт подробни съображения, основани на доказателствата и на приложимите правни норми от ЗКПО, е обоснован и правилен и изводът за законосъобразност на ревизионния акт в частта на определения корпоративен данък за 2010 г. и 2011 г.
Неоснователна е жалбата и в частта относно начисления на основание чл. 66, ал. 1, т. 1 от ЗДДС данък върху добавената стойност в размер на 1250, 21 лв. във връзка с издадените от [фирма] фактури към ЗК [фирма] по договор от 18.04.2011 г. Съгласно разпоредбата на чл. 47 от ЗДДС освободена доставка е извършването на услуги при условията и по реда на Кодекса за застраховането от: 1. застрахователи и презастрахователи; 2. застрахователни брокери и застрахователни агенти. Правилно съдът е приел, че [фирма] не е действало като застрахователен агент по смисъла на чл. 164 от Кодекса за застраховането, тъй като не е вписано във водения регистър по чл. 30 от ЗКФН (ЗАКОН ЗА КОМИСИЯТА З. Ф. НАДЗОР).
С оглед изхода на спора на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1566, 87 лв.
Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1848 от 17.10.2016 г., постановено от Административен съд - гр. П. по адм. д. № 3074 по описа на същия съд за 2015 г.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. [населено място], [улица], ет. [номер], да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. П. сумата от 1 566, 87 лв. - разноски за касационната инстанция. Решението е окончателно.