Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на министъра на земеделието и храните, чрез процесуален представител, против решение № 10069 от 31.07.2017 г., постановено по адм. д. № 3017/2016 г. по описа на Върховния административен съд.

Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост отм. енително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Ответникът – Д. С. С., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Подробни съображения излага в отговор на касационната жалба. Претендира разноски.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение тричленният състав на Върховния административен съд е отменил заповед № РД-15-36/08.02.2016 г. на Министъра на земеделието и храните, с която служебното правоотношение на Д. С. С. е прекратено на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) /ЗДСл/ - поради обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения поради отказ за издаване на разрешение за достъп до информация, класифицирана като държавна тайна-ниво „секретно“.

За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидените в чл. 108, ал. 1 ЗДСл форма и съдържание, при спазване на административнопроизводствените правила, но при неправилно тълкуване и приложение на материалноправните разпоредби и при несъответствие с целта на закона. Решението е правилно.

Към момента на встъпване в длъжност директор Дирекция „Наблюдение, координация и контрол на разплащателната агенция“- 26.04.2011г., длъжностната характеристика за тази длъжност е предполагала за заемането и лицето да притежава ниво на достъп за работа с класифицирана информация „поверително“ съгласно ЗЗКИ. Изискване за притежаване същото ниво на достъп фигурира и в длъжностна характеристика от 27.07.2012г. /за същата длъжност/.

Изискването за притежаване ниво на достъп „секретно“ е въведено със заповед от 08.12.2011г. на Министъра на земеделието и храните за утвърждаване списък на длъжностите, за които се изисква достъп до класифицирана и чуждестранна класифицирана информация, представляваща „държавна тайна“ в структурните звена на организационната единица-Министерство на земеделието и храните, а със Заповед №РД-09-523/27.07.2015г. на Министъра на земеделието и храните е утвърден нов списък на длъжностите за които се изисква достъп до класифицирана и чуждестранна класифицирана информация, представляваща „държавна тайна“, съобразно който за длъжността на оспорващия се изисква ниво на достъп до класифицирана информация „секретно“. Същевременно отказ за достъп до класифицирана информация от ДАНС по отношение на С. е издаден на 26.11.2015г., който отказ според органа е поставил в обективна невъзможност служителя да продължи за изпълнява функциите на заеманата длъжност, свързани със създаване и обработка на документи, съдържащи класифицирана информация.

При тази фактическа обстановка законосъобразно е съдът е счел, че за жалбоподателя не е налице хипотезата на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл.

Съобразно константната практика на Върховния административен съд, за да е осъществен фактическия състав на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. следва да е налице нова фактическа обстановка, която да води до невъзможност за изпълняване на задълженията по конкретната длъжност поради причини непреодолими и за двете страни по правоотношението, като независещи от тяхната воля.

В процесния случай липсва препятстващо обстоятелство по отношение изпълнение на служебните задължения на оспорващия, което да е било извън волята на страните по служебното правоотношение.

Именно с волеизявление на органа по назначаване, обективирано както в Заповеди на Министъра на земеделието и храните от 08.12.2011г. и 27.07.2015г., и така и в нова длъжностна характеристика от 16.12.2016г., е въведено препятстващо обстоятелство за изпълнение на заеманата длъжност. Независимо, че това волеизявление, въвеждащо изискване за притежаване ниво на достъп „секретно“ е било налице към 08.12.2011г., С. е заемал същата длъжност до 08.02.2016г. при завишените изисквания.

Видно е, че не се касае и за възникнала обективна невъзможност за изпълняване на задълженията по конкретната длъжност, причините за която да не са породени от волята на страните по процесното правоотношение.

Не се кредитират доводите в касационната жалба. Противно на тезата на касатора, задължителните условия за заемане на определена длъжност са отразени в съответната длъжностна характеристика от 16.12.2016г., и това е станало именно по волята на органа по назначаване. Отказът за достъп до класифицирана информация по чл. 57, ал. 1 от ЗЗКИ е свързан с последици за лицето по чл. 57, ал. 6 от ЗЗКИ, но не е юридически факт, пораждащ обективна невъзможност по см. на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСЛ.

С оглед изложеното не се установява соченото касационно основание за отмяна на обжалваното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото и съобразно претендираните и доказани разноски, следва да се осъди министерството на земеделието и храните да заплати на Д. С. С. сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 02.10.2017г. в размер на 1000лв., като съдът намира, че направеното възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК е неоснователно съобразно фактическата и правна сложност на делото.

По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 10069 от 31.07.2017 г., постановено по адм. д. № 3017/2016 г. по описа на Върховния административен съд.

ОСЪЖДА Министерството на земеделието и храните да заплати на Д. С. С., [населено място], [адрес], сумата 1000лв. (хиляда лева), представляваща направени по делото разноски в касационното производство. Решението не подлежи на обжалване.