Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на шести април две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Ц. ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВ М. К. при секретар Г. У. и с участието на прокурора С. П. изслуша докладваното от съдията М. М. по административно дело № 7401 / 2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Министъра на земеделието, храните и горите, подадена чрез процесуален представител адвокат - пълномощник, срещу Решение № 803/29.04.2021 г., постановено по адм. дело № 402/2020 г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което по жалба на Г. Л. е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № РД05-43/02.04.2020 г., издаден от Министъра на земеделието, храните и горите. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора неправилно административният съд е постановил, че адресата на акта не е идентифициран като бенефициер. Излага аргументи, че лицето безспорно извършва икономическа дейност чрез контролирано предприятие към момента на сключване на договора за замяна, като непосредствено след това се е разпоредило с получените имоти в полза на лице, извършващо услуги, свързани с горското стопанство и дърводобива. Оспорва констатациите на съда, свързани с изготвената оценка, намирайки като неприложима хипотезата на чл. 38, ал. 7. т. 2 от Закона за държавните помощи (ЗДП), защото административният орган – администратор на помощта вече е разполагал с необходимата информация за пазарните и административните цени на имотите, предмет на замяна, която е събрана от ИАГ през периода 2017-2018 година. Сочи, че правилността на използваната оценка при издаване на АУПДВ се потвърждава и от заключението на допуснатата по време на съдебното производство съдебно-оценителска експертиза. Оспорва констатациите на административния съд относно изтекла погасителна давност, аргументирайки се, че давностните срокове по ДОПК са неприложими. Позовава се на чл. 288 от ДФЕС и на практика на СЕС. Моли за отмяна на оспорваното решение и постановяване на друго, по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата против процесния АУПДВ, а в условията на алтернативност иска делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на административния съд. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът – Г. Л., е оспорил чрез адвокат – пълномощник основателността на КЖ с доводи, изложени в подробен писмен отговор и поддържани в съдебно заседание.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, настоящият състав съобрази следното: Предмет на оспорване пред Административен съд – Благоевград е бил АУПДВ № РД05-43/02.04.2020 г., издаден от Министъра на земеделието, храните и горите, с който спрямо Г. Л. е установено публично държавно вземане, представляващо несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ, подлежаща на възстановяване, в размер на 3 908 459 лв. главница и 1 928 865,60 лв. лихви, или общо 5 837 324,60 лева. Въз основа на събраните по делото доказателства, административният съд е установил следната фактическа обстановка:

На 23.01.2009 г. между Държавна агенция по горите (ДАГ) и Г. Л. е сключен договор за замяна на недвижим имот, вписан в Службата по вписванията на 26.01.2009 г., по силата на който ДАГ е прехвърлила на лицето правото на собственост върху имот частна държавна собственост, находящ се в гр. Созопол, общ. Созопол, обл. Бургас, в замяна на което Г. Л. е прехвърлил на държавата, чрез ДАГ, собствени имоти, представляващи земи и гори от горски фонд, находящи се съответно в землището на [населено място], общ. Троян, м. Присойката; землището на гр. Тетевен, м. „Капин дял“; землището на с. „Гложене“, общ. Тетевен, м. „Вежнишки дол“ и в землището на гр. Тетевен, м. „Изворин дол“, всички имоти подробно описани в издадения АУПДВ и в решението на съда. Административната стойност на заменения имот частна държавна собственост е определена на 1 069 434,10 лв., а общата административна стойност на заменените от Г. Л. имоти е 1 111 219,00 лв., като е уговорено, че държавата не дължи доплащане на разликата в размер на 41 784,90 лева. Установено е, че по отношение на Р. Б. има влязло в сила Решение на Европейската комисия С(2014) 6207 final от 05.09.2014 относно схема за помощ № SA. 26212 (2011/C) (ex 2011/NN – ex CP 176/A/08) и SA. 26217 (2011/C) (ex 2011/NN – ex CP 176/B/08) (нар. по-долу „Решението“ или „Решението на ЕК“), според което при извършени в периода 1 януари 2007 година – 27 януари 2009 г. сделки за замяна на горски имоти държавата е предоставила предимство под формата на държавни ресурси на частни субекти в нарушение на чл. 108, параграф 3 от ДФЕС, тъй като не е спазена процедурата по нотификация във връзка с предоставяне на помощта. Като адресат на Решението на ЕК Р. Б. има задължение да изпълни разпореждането за възстановяване на несъвместимата помощ, като изпълни мерките и препоръките при условията, изрично постановени в диспозитива на Решението.

Установено е, че МЗХГ е провело процедура по ЗОП с предмет „Избор на правоспособен независим оценител и/или оценителски екип, регистрирани по Закона за независимите оценители, които да извършат оценка на поземлени имоти в горски територии в съответствие с изискванията на Решението на Европейската комисия“, в резултат на което на първо място е класирано „Агролеспроект“ ЕООД. Определеният изпълнител е изготвил 2 броя оценителски доклади, с които е определил пазарните цени на заменените имоти, като е използвал метода на пазарните аналози, сравнявайки 35 сделки с 42 имота в землището на гр. Созопол, 3 сделки в землището на [населено място], 24 сделки по отношение на 45 имота в землището на гр. Тетевен и 15 сделки с 21 имота в землището на [населено място]. Въз основа на така изготвените оценителски доклади е прието, че реалната пазарна цена на имота, заменен от държавата, е 4 006 316 лева, а общата стойност на имотите, заменени от лицето, възлиза на 139 642 лева. При определяне размера на подлежащата на възстановяване сума е отразено, че същата е изчислена въз основа на методиката, предписана в съображение (147) от Решението на ЕК.

В хода на съдебното производство са допуснати съдебно-оценителна експертиза и съдебно-икономическа експертиза. След извършена преценка за законосъобразност на акта съгласно изискването на чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК, административният съд е отменил административния акт като издаден в нарушение на административнопроцесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон. Прието е, че при издаване на АУПДВ са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като не е установено качеството „бенефициер“ на адресата на акта, противно на съображение (125) от Решението на ЕК. В тази връзка и на основание съображения (126), (127) и (128) от Решението, според съда, административният орган е трябвало да изследва дали бенефициерът на помощта може да бъде определен като „предприятие“ по смисъла на чл. 107, пар. 1 от ДФЕС, защото това е фактически въпрос, подлежащ на установяване във всеки конкретен случай при издаване на АУПДВ в хипотезата на чл. 38, ал. 3 от ЗДП. Изложени са мотиви, че размерът на подлежащата на възстановяване помощ не е определен законосъобразно, тъй като представената методика не притежава реквизити на документ, поради което не е кредитирана от съда. Съдът се е мотивирал, че според съображение (176) от Решението на ЕК определяне на пазарните цени чрез експертна оценка следва да се извърши, когато българските органи могат да изразят основателни съмнения, че информацията, предоставена на ЕС през януари 2014 г. в становище 2014/032997 не може да бъде използвана, за което в случая липсват мотиви. Постановено е, че стойностите, изчислени посредством оценителските доклади, не отразяват пазарната стойност на заменените имоти през 2009 година. Възражение за изтекла абсолютна погасителна давност съгл. чл. 171, ал. 2 от ДОПК е счетено за доказано.

Касационната инстанция преценява първоинстанционното решение за валидно, допустимо и правилно като краен резултат, но с неоходимостта от допълване на неговите мотиви. На първо място, настоящият състав на ВАС, Осмо отделение не споделя мотивите на административния съд по въпроса притежава ли лицето – адресат на акта, качеството „бенефициер“ по смисъла на чл. 107, параграф 1 от ДФЕС. Съгласно съображение (125) от Решението на ЕК въпросът дали потенциалните бенефициери на сделките за замяна са предприятия по смисъла на чл. 107, 1 от ДФЕС следва да бъде разгледан предварително. Това е необходимо, защото правилата за държавните помощи се прилагат само когато бенефициерът е предприятие. В съображение (126) е посочено, че Съдът на ЕС определя понятието „предприятие“ за целите на чл. 107, 1 от Договора като субект, упражняващ стопанска дейност, независимо от правния му статут и начина му на финансиране. С. С. на ЕС всяка дейност, която се състои от предлагане на стоки и услуги на даден пазар, съставлява стопанска дейност. Класификацията на даден субект като предприятие по този начин винаги е свързана с определена дейност. Комисията е отбелязала в съображение (127), че определени бенефициери на оспорваните сделки за замяна не са извършвали стопанска дейност със заменената горска земя през разглеждания период и понастоящем не извършват такава и не могат да се считат за предприятия по смисъла на чл. 107, 1 от Договора. В съображение (128) е посочено изрично, че в останалата си част решението на ЕК се отнася само до тези бенефициери на сделките за замяна, които представляват предприятия по смисъла на цитираната разпоредба от Договора. От изложеното следва аргументът, че качеството „предприятие“ по смисъла на чл. 107, 1 от Договора е фактически въпрос, подлежащ на установяване във всеки конкретен казус, при издаването на АУПДВ в хипотезата на чл. 38, ал. 3 ЗДП. Противно на първоинстанционните мотиви, в оспорения административен акт е констатирано, че към момента на замяната Г. Л. е бил едноличен собственик на капитала и управител на „Д. С. Г. ЕООД, както и на „Ф. С. 77“ ЕООД. Няма правно основание да се приеме, че лицето е участвало в качеството си на физическо лице в сделките, а дори и това да е така констатирания факт не го дисквалифицира като „предприятие“ по смисъла на правото на ЕС в областта на конкуренцията. Единственият правнозначим критерий е дали извършва стопанска дейност (т. 2.1. от Известие на ЕК (2016/с 262/01)), (в този смисъл Решение 1591/21.02.2022 г. по адм. дело 5959/2021 г. по описа на ВАС). В подкрепа на изложените съображения е установеният факт, че непосредствено след придобиване на имота, получен по силата на договора за замяна, лицето се е разпоредило с части от него, продавайки го на Д. Д., регистриран като ЕТ „ДЖУПЕ“ с предмет на дейност „услуги, свързани с горското стопанство и дърводобива“.

Не могат да бъдат споделени съдебните мотиви относно методиката за определяне на размера на несъвместимата държавна помощ. В съдебното производство ответната страна е представила „Методика за определяне размера на несъвместимата държавна помощ“, която не е съобразена от съда с мотив, че не съдържа характеристиките на документ. Основателно е оплакването в касационната жалба, че методиката е в същността си формулата, посочена в съображение (173) от Решението на ЕК. Нейното прилагане изисква i) определяне на разликата между реалната пазарна цена на парцела горска земя частна собственост и административната цена на този парцел, определена в съответствие с предписанията на Наредбата за базисните цени и ii) определяне на разликата между реалната пазарна цена на парцела горска земя държавна собственост и административната цена за този парцел, определена в съответствие с Наредбата за базисните цени. Положителната разлика между стойността ii) и стойността i) определя първоначалния размер на държавната помощ, получена в резултат на сделката за замяна. Следователно, посочената в съображение (173) от Решението на ЕК методика за определяне размера на несъвместимата държавна помощ, която бенефициерът трябва да възстанови, изисква съпоставяне между административната цена по договора за замяна и пазарната цена на заменените имоти, определена към датата на договора. В случая административните цени на горските земи държавна и частна собственост са посочени в договора за замяна и не са спорни по делото. Поради това от съществено значение за размера на държавната помощ, подлежаща на възстановяване, е определяне размера на реалните пазарни цени на заменените имоти. В решение на Съда на ЕС по дело С-239/09, отнасящо се до продажбата от публични органи на земи или сгради на предприятие или на лице, извършващо стопанска дейност, се приема, че такава продажба може да крие елементи на държавна помощ по-специално, когато не се извършва на пазарна стойност т. е. на цената, която частен инвеститор, действащ в нормални условия на конкуренция, би могъл да определи (т. 34 и решение по дело С-290/07, т. 68). С. С. от изложеното следва да се приеме, че когато националното право установява правила за изчисляване на пазарна стойност на земи с оглед тяхната продажба от публични органи, за да съответстват тези правила на чл. 87 от Договора, при прилагането им във всички случаи трябва да се получи цена, която е възможно най-близка до пазарната стойност. Въз основа на цитираните решения на Съда на ЕС и съображения на ЕК, следва да се прецени, че не е необходимо приемането на методика за определяне реалните пазарни цени на заменените горски земи с нарочен акт на административния орган. Имайки предвид, че АУПДВ се издава по реда на чл. 38 и чл. 39 ЗДП, то размерът на помощта следва да се определи по реда на чл. 38, ал. 7, т. 1 или т. 2 от ЗДП при съобразяване с определената от ЕК методика в съображение (173) от Решението. Противно на твърденията, изложени в касационната жалба, независимо че според съображение (175) българските органи вече притежават информацията относно административните цени, използвани в сделките за замяна, както и пазарните цени на всички парцели, засегнати от тези сделки към момента на замените, в процесния казус липсват данни пазарните оценки на заменените имоти да са изчислени именно въз основа на такава информация. В противоречие със съображение (176) от Решението на ЕК, в оспорения АУПДВ не се съдържат мотиви и не са развити доводи, които да обосноват „основателни опасения“ относно неприложимост на притежаваната вече информация за пазарните стойности на заменените имоти. Налице е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като от оспорения АУПДВ не става ясно защо органът не е използвал наличната при него информация за пазарните цени на заменените имоти, а определената за възстановяване сума е формирана въз основа на оценителските доклади.

Основателно е възражението на касатора по отношение на формирания от съда извод за изтекла погасителна давност по националното право, по-конкретно по реда на чл. 171, ал. 2 ДОПК. Съдът не е съобразил даденото разрешение в т. 2 от диспозитива на решение на Съда на ЕС по дело С-627/18, в което се посочва, че член 16 параграф 2 от Регламент 2015/1589, съгласно който подлежащата на възстановяване помощ включва лихви и принципът на ефективност, посочен в параграф 3 на същия член, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането на национален давностен срок към възстановяването на помощ, когато този срок е изтекъл още преди приемането на Решението на Комисията, с което тази помощ се обявява за неправомерна и се разпорежда възстановяването ѝ или когато този давностен срок е изтекъл основно поради закъснението на националните органи при изпълнението на това решение. Даденото тълкуване е приложимо в настоящия случай, тъй като съгласно решение на ЕК C(2014) 6207 final от 5.09.2014 г. държавната помощ, отпусната на предприятия при сделките за замяна на горски земи, е приведена в действие от Р. Б. в нарушение на изискването за предварително уведомяване (нотификация) на Комисията. В този случай съгласно т. 51 от цитираното решение на Съда на ЕС получателят не може валидно да се позовава на оправдани правни очаквания относно правомерността на разглежданата помощ. В същия смисъл е и решение по дело С-349/17, т. 98. С. С. на ЕС принципът на правната сигурност, който давностните срокове имат за цел да гарантират, не може да бъде пречка за възстановяване на обявена за несъвместима с вътрешния пазар помощ (дело С-627/18, т.60). В процесния случай Решението на ЕК C(2014) 6207 final от 5.09.2014 г. е издадено в рамките на 10-годишния давностен срок по чл. 15 от приложимия по време Регламент (ЕО) № 659/99, отменен с Регламент № 2015/1589. При тези обстоятелства и предвид цитираната съдебна практика на Съда на ЕС давностният срок, предвиден в националния закон, не следва да се прилага. С оглед изложеното по-горе, правилно административният съд е приел, че са налице съществени нарушения на административнопроизводствените правила и приложимия материален закон, обосноваващи незаконосъобразност на административния акт, поради което решението следва да бъде оставено в сила.

Видно е по делото, че съдът е пропуснал да постанови изричен диспозитив за изпращане на преписката на компетентния административен орган за ново произнасяне, който пропуск обаче при липсата на касационни основания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, не може да бъде релевиран като неправилност на съдебния акт. С оглед принципа на бързина и процесуална икономия, заложен в чл. 11 от АПК, и на основание чл. 228 във връзка с чл. 173, ал. 2 от АПК, както и предвид задължението на Р. България за процедиране съгласно Решение на ЕК C(2014) 6207 final от 5.09.2014 г., преписката следва да бъде върната на административния орган за нова преценка относно наличието на държавна помощ и размера ѝ, подлежаща на възстановяване поради несъвместимост, в съответствие с мотивите на настоящото и на първоинстанционното съдебни решения, (вж. Решение № 10081/22.07.2020 г. по адм. д. № 1288/2020 г. на ВАС).

Разноски: При този изход на правния спор неоснователна е претенцията на касатора за присъждане на разноски, а от ответната страна не е заявена претенция за разноски, поради което и съдът не присъжда такива.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на Осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 803/29.04.2021 г., постановено по адм. дело № 402/2020 г. по описа на Административен съд – Благоевград.

ИЗПРАЩА преписката на Министъра на земеделието, храните и горите за ново произнасяне в изпълнение на Решение на ЕК C(2014) 6207 final от 5.09.2014 г., в съответствие с дадените в настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ БИСЕРКА ЦАНЕВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ М. М. п/ ХРИСТО КОЙЧЕВ