О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 114

София, 13.02.2015 г.

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди и петнадесетата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

БОЙКА СТОИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:

МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч. гр. д. № 615 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. първо ГПК.

Образувано е по частната жалба на М. Н. П., М. Г. П. и П. И. И. – тримата от [населено място], чрез процесуалния им представител адв. И. К., против определение № 1 от 14 ноември 2014 г., постановено по адм. д. № 1 по описа на Окръжния съд в гр. Велико Търново за 2014 г. за прекратяване производството по делото. В жалбата се поддържа извеждане на погрешни правни изводи от страна на постановилия определението съд, без да са съобразени относимите факти по своевременно заявеното, макар и пред некомпетентен орган, искане за възстановяване на собствеността на лозарска колиба в земеделски имот, както и бездействието на административния орган да изпрати заявлението за произнасяне на компетентния такъв, поради което изводът за преклудиране правата на жалбоподателите е неправилен.

Ответникът Областен управител на Област Велико Търново в отговор на частната жалба сочи доводи за недопустимост на обжалването пред ВКС, както и за неоснователността на жалбата.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.

С обжалваното определение е прието, че искането на частните жалбоподатели намира своето основание в чл. 6 ЗОСОИ, като едногодишният срок за подаване искането за обезщетяване по този закон е изтекъл през 1998 г., а мълчаливите...