Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на четвърти октомври в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т. В. ЧЛЕНОВЕ:М. Г. Ю. Р. при секретар М. Ц. и с участието на прокурора Рая Бончеваизслуша докладваното от председателяТ. В. по адм. дело № 7399/2021 Производството е по чл. 208 и сл. АПК.
Образувано е по касационната жалба на О. Б. представлявана от кмета на общината, против решение № 562 от 30.03.2021 г., постановено по адм. д. № 1035/ 2020 г. на Административния съд - Благоевград, с което съдът е отхвърлил жалбата на общината срещу решение № РД-02-36-1553/02.11.2020 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма Региони в растеж 2014 - 2020 (ОПРР) за отказ от верификация на суми по заявено от общината искане за окончателно плащане по проект. Според касатора р съдът е постатовил решението си в нарушение на материалния закон - основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател твърди, че съдът не е обсъдил посочените от органа правни основания за издаване на акта и съответствието им с фактическите установявания. Навежда доводи за немотивираност на административния акт. Излага съображения и за изпълнение на нормативните изисквания за верификация на конкретните разходи. Иска отмяна на обжалваното решение и произнасяне по съществото на спора с отмяна на административния акт като незаконосъобразен. Претендира разноски.
Ответникът ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма Региони в растеж 2014 - 2020, чрез пълномощник, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховната административна покуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното:
По делото няма спор за факти. Спорът е по приложението на закона.
Първоинстанционният съд е установил, че между страните е сключен договор за безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на проект „Резидентни услуги за деца и младежи“ по ОПРР. О. Б. като бенефициер е предявила искане за окончателно плащане по извършения проект на 1.11.2019 г. Управляващият орган е извършил проверка на представените документи, поискал е с писма конкретни уточнения от общината. Извършил е и проверка на място на обект Преходно жилище на деца от 15 до 18-годишна възраст с капацитет 8 места, изпълняван от Н. С. 2012 ЕООД по силата на сключен с О. Б. договор за обществена поръчка. На място проверяващият орган е констатирал, че дейностите по доставка и монтаж на алуминиева врата, включително каса и первази - 2 бр., разходите за които в размер на 495,26 лв. се претендират от бенефициера, не са извършени: няма доставени и монтирани 2 бр. алуминиеви врати с каса и первази. Същите са актувани с протокол за приемане на извършени СМР и сумата за тях от 495,26 лв. е платена по фактура на изпълнителя. Сумата с ДДС възлиза на 594, 31 лв.
Административният орган е установил, а неговите констатации са потвърдени от съда, че е верифицирал разходи на бенефициера с натрупване от 312 391, 09 лв. При максимален праг на разходите за управление и организация 2% от преките допустими разходи, разходите на организация и управление са изчислени на 6247, 82 лв. Отчетените и заявени от бенефициера разходи в общ размер 6726, 72 лв. надвишават максимално допустимата сума, поради което органът е отказал да верифицира претендирани разходи над допустимия размер от 478, 90 лв.
При тези фактически установявания ръководителят на УО на ОПРР е издал оспореното пред първоинстанционния съд решение, с което е отказал да верифицира сумата от 594, 31 лв. с ДДС на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕСИФ, както и сумата от 478, 90 лв. на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ.
Първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което е отхвърлил жалбата на О. Б. като неоснователна. Решението е правилно.
Фактическите констатации на органа не са оборени от жалбоподателя по надлежния ред с относими доказателства.
За допустимостта на разходите е необходимо да са заложени като разход в проектното предложение, да са направени в срока съобразно графика на дейностите и да са необходими за постигане на поставените цели. Верифицирането на разходите по изпълнение на проекта се изразява в извършването на проверка досежно допустимостта на извършените разходи. По направено искане за плащане разходите се верифицират въз основа на документите по чл. 60, ал. 3 ЗУСЕСИФ, представени от бенефициера, чрез извършване на управленски проверки. Управленските проверки за верифициране на разходите включват: 1. документална проверка на всяко искане за плащане, подадено от бенефициера, включително и на придружаващата го документация; 2. проверки на място на бенефициерите, включително на мястото на изпълнение на проекта, финансови посредници или крайни получатели, партньори на бенефициера, когато това е приложимо, по преценка на управляващия орган, с изключение на финансови инструменти, изпълнявани по реда на чл. 39 от Регламент ЕС № 1303/2013.
В конкретната процедура е извършена документална проверка на разходооправдателни документи и проверки на място, отразени в изготвените протоколи. Съдът подробно е обсъдил представените относими писмени доказателства. Както пред първоинстанционния съд, така и в касационната жалба О. Б. поддържа бланкетни твърдения за недоказаност на фактическите констатации на органа, без да обосновава конкретни твърдения. Първоинстанционният съд е извършил служебна проверка за законосъобразност на решението на УО на ОПРР на всички основания по чл. 146 АПК, като е обсъдил представените и неоспорени от страните доказателства по административната преписка.
Производството по верификация на разходи започва по искане на бенефициера и той е този, който следва да представи пред УО всички документи по искането за плащане. Безспорно е, че за да извърши верификацията, органът трябва, както изрично го задължава чл. 62, ал. 3 ЗУСЕСИФ, да направи проверка за допустимостта на разходите. С писма до О. Б. УО е изискал допълнително документи и информация във връзка с изясняване допустимостта на конкретно претендирани разходи, направил е и проверки на място. Дейностите по проекта се верифицират въз основа на фактури и/или други документи с еквивалентна доказателствена стойност. УО е извършил пълна документална проверка преди плащане и проверка на мястото на проекта за удостоверяване на извършването на заявените за плащане дейности, проверил е дали извършените дейности са допустими, съответно, дали заявените разходи са допустими.
Както правилно е приел първоинстанционният съд, УО е посочил точните хипотезите на чл. 57, ал. 1 ЗУСЕСИФ. Видно от съдържанието на оспорения индивидуален административен акт, органът е посочил и фактически основания за издаване на акта, част от тях отразени в табличен вид. Решението съдържа конкретни и достатъчни фактите, въз основа на които е формирал фактическия си извод за всеки един неверифициран разход.
Съдът е направил анализ на относимите факти и след съвкупна преценка е достигнал до обоснован извод за законосъобразност на акта. Категориите разходи, допустими за финансиране, са посочени в т. 14 от Насоките за кандидатстване по програмата. Разходите не трябва да противоречат на Регламент 1303/ 2013, чл. 55 и сл. ЗУСЕСИФ, ПМС №189/2016 г. за определяне на националните правила за допустимост на разходите. Както е посочено в Насоките за кандидатстване, разходите се считат за допустими, ако са изпълнени едновременно условията, изброени в т. 14. В конкретния случай както органът, така и съдът са установили по несъмнен начин, че претендираният за възстановяване разход от 495,26 лв. е за дейност, която е заложена в проектното предложение, но която не е реално изпълнена. Направените от органа констатации на място не са оборени от бенефициера.
На основание чл. 8, ал. 2 от ПМС 189/2016 г. във вр. с чл. 59, ал. 1 ЗУСЕСИФ Управляващият орган е одобрил с Насоките за кандидатстване по програмата непреки разходи за организация и управление в размер на 2% от стойността на преките допустими разходи, финансирани от безвъзмездната финансова помощ. На посоченото основание сумата по т. 2 от акта се явява разликата между заявените общи разходи за организация и управление на проекта и максимално допустимите разходи по проекта.
Касационните възражения на О. Б. за немотивираност на акта и отсъствие на основания за отказ от верифициране на направените разходи са неоснователни. Макар и в титулната част на акта органът да е изписал разпоредбите на чл. 63 и 64 ЗУСЕСИФ, както в диспозитива на акта, така и в мотивите е посочил относимите правни норми, които съответстват на установените релевантни факти и обстоятелства и които бенефициерът не е оспорил и оборил по надлежния ред.
Предвид изложеното, като е отхвърлил жалбата на О. Б. първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното от ответника искане за юрисконсултско възнаграждение, в полза на Министерството на регионалното развитие и благоустройството следва да бъдат присъдени разноски в размер на 50 лв. на основание чл. 228 АПК, вр. с чл.143, ал.3 АПК, чл.37, ал.1 ЗПП и чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Воден от горното, Върховният административен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 562 от 30.03.2021 г., постановено по адм. д. №1035/ 2020 г. на Административния съд - Благоевград.
ОСЪЖДА О. Б. с адрес в гр. Благоевград, пл. Г. И. № 1, да заплати на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, гр. София, ул. Св. св. Кирил и Методий № 17-19, направените по делото разноски в размер на 50 лв. (петдесет лева).
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Таня Вачева
секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Мирослава Георгиева
/п/ Юлия Раева