ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1071

Гр. София, 04.04.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на четвърти март две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

изслуша докладваното от съдия Зорница Хайдукова ч. т. д. № 2022 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на М. К. К. срещу определение № 410 от 03.07.2024 г. по гр. д. 43/2024 г. по описа на Апелативен съд – В. Търново, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на решение № 97 от 19.04.2024 г. по гр. д. 43/2024 г. по описа на Апелативен съд – В. Търново в частта за присъденото на адвокат Р. М. на основание чл. 32, ал. 2 ЗЗД адвокатско възнаграждение чрез увеличаване на същото от 1 000 лв. на 13 740 лв.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен, тъй като е постановен в противоречие на закона и е необоснован. Изтъква, че цитираната от въззивния съд практика на СЕС не предвижда задължително намаляване на адвокатското възнаграждение, а само правна възможност Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения да не бъде приложена. Счита, че въззивният съд не е извършил преценка на положения от адвоката труд, както и съпътстващите изготвянето на писмен отговор на въззивната жалба дейности по проучване на делото, обсъждане на всички събрани доказателства и т. н. Позовава се на практика на състави на ВКС и поддържа, че по конкретното дело не са били налице предпоставките по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на адвокатското възнаграждение. Добавя, че ответникът е инициирал производството пред въззивния съд и следва да понесе разноските за него, включително дължимото при условията на чл. 38 ЗЗД възнаграждение за адвоката на...