О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 158

гр. София 03.02.2015 г..

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СТОИЛ СОТИРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

ЗОЯ АТАНАСОВА

изслуша докладваното от съдията

ВАСИЛКА ИЛИЕВА

гр. дело № 5412/2014 год.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. И. М.,чрез пълномощника й - адв. А. Д., против решение № 1012/02.07.2014г., постановено по гр. д. № 651/2014г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 237/17.01.2014 г. по гр. д. № 11881/2011 год. на Варненски районен съд, с което са отхвърлени предявените от Д. И. М. срещу [фирма] и А. А. А. искове с правно основание чл. 45 ЗЗД и чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД за солидарно заплащане на сумата от 10000 лв./частичен иск/ от общо 50000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени от настъпило тежко психическо и онкологично заболяване, вследствие извършена на 28.08.2009 г. принуда от втория ответник А. по повод възложена от [фирма] работа.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност поради противоречие с процесуалния и материалния закон и необоснованост на постановеното решение - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като основание за допускане до касационно обжалване се сочи чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправните въпроси: необходимо и задължително ли е съдът да обсъжда в мотивите си всички събрани по делото доказателства за релевантни факти и да посочи на кои дава вяра и защо, като се позовава на противоречие с определение № 118/18.02.2010 г. на ВКС по...