О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 156
гр.София, 03.02.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и осми януари две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 7196/ 2014 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по искане на Е. Т. Д. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Варненски апелативен съд № 101 от 03.07.2014 г. по гр. д.№ 265/ 2014 г., с което е частично е отменено и частично е потвърдено решение на Варненски окръжен съд по гр. д.№ 967/ 2013 г. и по този начин П. на Р. Б. (П.) и С. д. на в. р. – С. са осъдени да заплатят солидарно на жалбоподателката на основание чл. 2 ЗОДОВ сумата 3 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди, като за разликата до 30 000 лв искът е отхвърлен, а изцяло е отхвърлен искът за обезщетяване на имуществени вреди в размер 25 889, 99 лв.
Жалбоподателката атакува решението в частта, отхвърляща исковете. Ответниците по делото - П. на Р. Б. и С. д. на в. р. - не са оспорили същото в частта, в която искът е уважен и в тази част въззивният съдебен акт следва да се счита влязъл в сила.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК са изложени доводи за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения при оценката и анализа на доказателствата и за необоснованост на фактическите му констатации. При условията на Тълкувателно решение №1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС от изложението могат да бъдат уточнени следните правните въпроси: за...