Р Е Ш Е Н И Е

№ 34

Гр.София, 20.03.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести февруари през двехиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. П

ЧЛЕНОВЕ: И. П

М. Р

при участието на секретаря А. Б, като разгледа докладваното от съдията Русева г. д.N.1694 по описа за 2018., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Б. М. срещу решение №.2604/13.12.17 по г. д.№.4898/16 на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение №.6274/26.07.16 по г. д.№.8746/15 на СГС, ГО, 7с., за отхвърляне на предявените от касатора при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. Моли се за отмяната му, като се излагат твърдения за нарушения на материалния и процесуалния закон. Претендират се разноски.

Ответната страна Министерство на вътрешните работи /МВР/ не взема становище.

С определение №.813/29.11.18 по чл. 288 ГПК е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК във връзка с въпрос за задължението на съда да мотивира решението си и обсъди направените във въззивната жалба доводи и оплаквания.

С атакуваното решение е прието, че искът по чл. 55 ал. 1 пр. 1 ЗЗД е неоснователен предвид липсата на пасивна материалноправна легитимация на ответника МВР. Изводът е обоснован с факта, че претендираната сума е преведена на дирекция на министерството /Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ към МВР/, която е самостоятелно юридическо лице, неконституирано като страна по делото.

В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, ВКС намира следното:

Въззивният съд е такъв по съществото на...