О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1640

Гр.София, 03.04.2025г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

Д. П.

при участието на секретаря ..., като разгледа докладваното от съдията Русева г. д. N.4261 по описа за 2024г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Юникарго транс“ООД срещу решение №.299/25.03.24 по г. д.№.2320/23 на ОС Варна, ІІс., с което е потвърдено реш.№.2641/17.07.23 по г. д.№.1300/23 на РС Варна в частта му за осъждане на касатора да плати на основание чл.200 КТ на П. К. П. 120 000лв. обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, ведно със законната лихва, считано от 16.12.22 до окончателното изплащане, със съответни разноски.

Ответната страна П.П. оспорва жалбата; претендира разноски

Третото лице помагач „Групами застраховане“ЕАД не взема становище.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С обжалваното решение е прието, че са налице предпоставките на чл.200 КТ за ангажиране на отговорността на ответника като работодател на ищеца за претърпените от него неимуществени вреди – болки и страдания във връзка с травматично увреждане, признато по надлежен ред за трудова злополука /разп.№.5104-3-4/5.01.23 на НОИ Варна/. Увреждането е настъпило на 16.12.22 около 15.30ч. в складова база на „Ю. Т. ЕООД, [населено място]; ищецът, изпълнявайки задълженията си на шофьор-товарен автомобил, е навигирал правилното натоварване на метална стойка с медицински легла с размер 210см височина, 70см широчина и 250см дължина; товаренето се осъществявало посредством мотокар Mitsubishi, управляван от свидетеля Н.С.; пред падащия борд на камиона имало неравност на асфалта /дупка/, през която мотокарът минал и отскочил, качил се на борда на камиона, палета се наклонил надясно и започнал да пада; в този момент П.П. се намирал отстрани в най-предната дясна част на палета на безопасно място; управителят на „Ю. Т. ЕООД, който в тази момент се намирал в товарния отсек /вътре в самото ремарке/ за да направлява разтоварването, извикал на ищеца да се отдръпне; той се отдръпнал, но не достатъчно бързо поради възрастта си и падащият палет го затиснал. Вследствие на инцидента П. П. е получил съчетана травма - гърди, гръбначен стълб и таз, изразяваща се в счупване на 2-9-то леви ребра, счупване на 4 и 5-то десни ребра, с навлизане на въздух и излив на кръв в плевралната кухина в ляво, счупване на лявата лопатка, счупване на страничните израстъци на четвърти и пети поясни прешлени, счупване на нивото на хълбочнокръстцовата става, дисхиза в областта на симфизата /раздалечаване на срамните кости/, във връзка с които търпял неимуществени вреди-болки и страдания. Съдът, като е взел предвид вида и степента на травматичните увреждания /множество средни телесни увреждания, наложили три броя оперативни интервенции, като полученото навлизане на въздух и излив на кръв в плевралната кухина в ляво /пневмоторакс/ е довело до състояние опасно за живота/, възрастта на пострадалия при увреждането му /65г.-напреднала, при която болките са по-големи/, трайността на вредните последици, интензитета и продължителността на изживените болки и страдания /травмите са довели до трайно затруднение при движението за продължителен период от време; в началото на възстановяването ищецът е бил почти неподвижен, в безпомощно състояние, прикован на легло, изпитвал е силни болки, не е можел самостоятелно да задоволява основните си физически нужди и заради това се е налагало за него да се грижи свидетелката С., която го е хранила, миела и др.; поставените му скоби създавали допълнителни неудобства; имал проблеми с уринирането, използвал помощни средства при движението/, отражението върху психическото здраве /първоначалния шок от травмите, изпитания стрес и негативното отражение в емоционален и социален план, проведената физиотерапия/, икономическата конюнктура и инфлационните процеси, които влияят на стойността на парите като средство за адекватно обезщетяване на пострадалия, е приел, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди възлиза на 120 000лв.

Възражението по чл.201 ал.2 КТ за съпричиняване е намерено за неоснователно. Посочено е, че съгласно цитираната разпоредба отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност /при обикновена небрежност обезщетението не се намаля/; при груба небрежност действа този работник, който не полага грижа, която и най-небрежния работник би положил; такова поведение ще е налице само при липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност - поради което не всяко нарушаване на правилата за безопасност или на трудовата дисциплина може да се квалифицира като съпричиняване от пострадалия по смисъла на чл.201 ал.2 КТ. В случая не е доказано, че ищецът е бил в опасната зона при товаренето на палета /установено е, че той е бил в предната дясна част на товара, а не в опасната зона/; предвид големината на товара за него не е съществувало друго по-подходящо място, което да му е позволявало да направлява натоварването на автомобила, като същевременно той се е отдръпнал, но поради възрастта си не е успял да го направи достатъчно бързо-което показва старание да се избегне инцидента и че той се дължи не на неправилно заставане, а на обективната невъзможност за своевременно отдръпване. Отразено е, че по делото е безспорно установено, че причината за настъпването на злополуката е преминаването на мотокара през дупка, която не се забелязва лесно; предвид големината на товара и това, че вниманието на ищеца е било насочено в следенето му, не може да се направи извод, че той е виждал неравността на пътя, предвиждал е възможността мотокарът да попадне в нея и товарът да падне, респективно че е действал лекомислено при навигирането и не е положил грижата, която и най-небрежният работник би положил. От друга страна по делото са установени редица нарушения от страна на работодателя /подробно изброени/, довели до трудовата злополука, респективно нарушение на задължението му по чл.275 ал.1 КТ да осигурил здравословни и безопасни условия на труд; поради това и той не може да черпи права от собственото си противоправно поведение. За неоснователно е намерено и възражението, че от дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да се приспадне полученото от ищеца такова от общественото осигуряване на основание чл.203 ал.3 КТ. Прието е, че неимуществените вреди, за разлика от имуществените, не подлежат на обезщетение от общественото осигуряване, и затова работодателят дължи пълната им обезвреда.

Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1ГПК във връзка с въпросите: 1.“Какви са критериите за определяне на справедливо по размер обезщетение за неимуществени вреди съгласно чл.52 ЗЗД и следва ли при определянето му съдът да вземе предвид всички конкретни за случая обстоятелства, които имат отношение към този размер, в това число в каква степен пострадалият се е възстановил след извършените операции и проведено лечение, като по този начин приложи критериите „продължителност на болките и страданията“ и „последици от получените увреждания?“/т.2 ППВС 4/68, реш.№.785/11 по г. д.№.556/10, ІІІ ГО, реш. №.125/16 по г. д.№.4417/15, І ТО, реш.№.49/14 по г. д.№.5055/13, реш.№.2/ 27.02.18 по гд.№.2303/17, ІІІ ГО/; 2.“Как следва да се прилага принципа за справедливостта, възведен в чл.52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди? Какво е съдържанието на понятието за справедливост, изведено в принципа при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл.52 ЗЗД? Следва ли въззивният съд да обсъди и съобрази всички обстоятелства, които са относими към обезщетението за неимуществени вреди, и правилно да оцени тяхното значение и тежест при определяне на размера му?“/т.11 ППВС 3/68, ТР 3/04, реш.№.140/24.07.13 по г. д.№.1328/12, ІІІ ГО, реш. №.104/25.07.14 по г. д.№.2998/13, І ТО, реш.№.532/24.06.10 по г. д.№.1650/09 и др./; 3.“относно признаците на грубата небрежност по смисъла на чл.201 ал.2 КТ като основание за намаляване на обезщетението при трудова злополука“ /реш.№.156/2.11.23 по г. д.№.3821/22, ІІІ ГО, реш.№.510/3011.10 по г. д.№.1923/08, ІV ГО, реш.№.18/8.02.12 по г. д.№.434/11, ІІІ ГО, реш. №.1429/10.11.93 по г. д.№.86/93, реш.№.348/11.10.11 по г. д.№.387/10, реш. №.194/21.06.11 по г. д.№.1248/10, реш.№.178/2.01.19 по г. д.№.4579/17, ІІІ ГО/; 4.“Достатъчен ли е сам по себе си фактът на установено неизпълнение от страна на работодателя на задължението да осигури здравословни и безопасни условия на труда, за да се приеме, че работникът не е допринесъл за настъпване на трудовата злополука? Следва ли да се прави разграничение между вредите от трудова злополука, намиращи се в причинна връзка с виновното поведение на работодателя, и вредите, причинени от пострадалия работник?“ /реш.№.202/12.12.14 по г. д.№.1298/14, реш.№.302/7.10.13 по гд.№.3248813, ІV ГО, реш.№.350/17.1011 по г. д.№.1382/10, ІV ГО, реш. №.29/8.07.22 по г. д.№.1478/21, ІV ГО, реш.№.548 по г. д.№.1490/10, ІV ГО, реш.№.291 по г. д.№.951811, ІV ГО, реш.№.159 по г. д.№.251/17, ІІІ ГО, реш.№.25 по г. д.№.3233/15, ІІІ ГО, реш.№.187 по г. д.№.4559/19, ІV ГО, реш. №.50254/22.12.22 по г. д.№.1032822, ІІІ ГО/; 5. „При определяне размера на дължимата от работодателя разлика съгласно чл.200 ал.3 КТ следва ли и обезщетението за неимуществени вреди от трудова злополука или професионално заболяване да се намали с обезщетение и/или пенсията по обществено осигуряване?“ /реш.№.321/26.04.10 по г. д.№.4161/08, ІV ГО, реш.№.227/25.10.16 по г. д.№.1405/16, ІV ГО,, реш.№.208/19 от 12.05.20. по г. д.№.4494/18, ІV ГО, реш.№.149/13.01.21 по г. д.№.4301/19, ІІІ ГО/.

Доколкото по въпроса „При определяне размера на дължимата от работодателя разлика съгласно чл.200 ал.3 КТ следва ли и обезщетението за неимуществените вреди от трудовата злополука или професионалното заболяване да се намали с обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване?“ е образувано тълк. д.№.1/23г. на ОСГК на ВКС, съдът намира, че производството по делото следва да бъде спряно на основание чл.292 вр. с чл.229 ал.1 т.7 ГПК до приключване на производството по тълк. д.№.1/23г. на ОСГК на ВКС. Водим от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА производството по г. д.№.4261/24г. на ВКС, ІІІ ГО, до приключване на производството по тълк. д.№.1/23 на ОСГК на ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: