Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК.

К. [] моли да бъде отменено решение № 434/20.12.2016г. по адм. д. № 357/2016г. на АС-В. Т, с което е отхвърлена жалбата против РА № Р-04000615001404-091-001/21.01.2016г. на ТД на НАП-В. Т като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмени бележки. Алтернативно моли делото да бъде върнато на съда за ново разглеждане. Моли да му бъдат присъдени разноски като прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение от ответника.

Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция „ОДОП”-В. Т по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение 6582, 77лв.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, І отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е частично основателна.

С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на [фирма] против РА № Р-04000615001404-091-001/21.01.2016г. на ТД на НАП-В. Т, с който за периода м. 8 – 11.2010г., м. 2 – 12.2011г. м. 2 – 7.2012г. и м. 1 и 6.2013г. не е признато право на приспадане на данъчен кредит общо 17 970, 01лв по фактури на [фирма], [фирма] и [фирма] на основание чл. 69, ал. 1 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, тъй като не са осъществени доставки. В РА е извършена корекция на ДДС за внасяне поради непризнаване на данъчни кредитни известия издадени и получени от касатора като е определен допълнително за внасяне ДДС общо 195 579, 43лв за периода м. 11 и 12.2011г. и м. 1 – 3.2012г., тъй като не са...