Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане на К. Г. В. за отмяна на окончателно Решение № 7215 от 08.06.2017 г. по адм. дело № 8116/2016 г. на Върховния административен съд, с което е отхвърлена жалбата на К. Г. В. срещу Заповед № 69 от 02.02.2016 г. на кмета на община А..

Молителят излага аргументи, че горното решение се основава на неистинско заключение на съдебно-техническа експертиза (СТЕ), чиито констатации се опровергават от останалите доказателства по делото. Наред с това, при разпита на вещото лице последното е дало отговори, които надлежно са протоколирани, но тези отговори не са взети предвид от решаващия състав на Върховния административен съд.

По искането е постъпило писмено възражение от процесуалния представител на ответника, в който са изложени аргументи за неговата неоснователност. Иска се отхвърляне на искането за отмяна и присъждане на разноските по делото – юрисконсултско възнаграждение съгласно представен списък.

В съдебно заседание молителят се явява лично и поддържа искането за отмяна по гореизложените съображения.

Ответникът – кметът на община А. не изпраща процесуален представител.

Като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, Върховният административен съд намира искането за отмяна за процесуално допустимо като подадено от надлежна страна при спазване на срока по чл. 240 от АПК.

Разгледано по същество, искането за отмяна е неоснователно по следните съображения:

Молителят К. Г. В. е подал Заявление № УТ1-795/08.09.2015 г. за издаване на скица за имот УПИ [номер] , кв. [номер]

, находящ се в местност „[наименование]“, [населено място], общ. [община], обл. [област]. По така подаденото заявление е постановен отказ със Заповед № 69 от 02.02.2016 г. на кмета на община А.. По жалба на К. Г. В. отказът е отменен с Решение № 1232 от 06.06. 2016 г., постановено по административно дело № 375/2016 г. по описа на Административен съд - Варна и преписката е...