Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на С. А. А. против заповед № 8121К-2264/06.02.2017 г. на министъра на вътрешните работи, издадена на основание чл. 9 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл) и § 69 от Преходните и заключителни разпоредби на Закон за изменение и допълнение на ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ПЗР на ЗИДЗМВР), обн., ДВ, бр. 81 от 14 октомври 2016 г..

Жалбоподателят навежда твърдения за незаконосъобразност на заповедта поради противоречие с материалноправните разпоредби. Сочи, че същата е издадена в нарушение на § 86 от ПЗР на ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 14 от 2015 г.), като преди издаването ѝ е следвало да бъде прекратено служебното му правоотношение на служител по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР. В депозирани пред съда писмени бележки поддържа заявеното и в жалбата становище, че с извършеното на основание § 69 от ПЗР на ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 81 от 14 октомври 2016 г.) преобразуване на служебното му правоотношение е накърнено правото да му бъде присъден ранг в съответствие с Наредба за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация, поради незачитане на служебния му стаж по ЗМВР от органа по назначаване при определяне на ранга за новата длъжност по ЗДСл. Съображения в подкрепа на доводите си излага в жалбата, в съдебно заседание чрез процесуален представител адв. М. К. и представени писмени бележки. Моли за постановяването на съдебно решение, с което обжалваният административен акт да бъде отменен. Претендира присъждане на разноски.

Ответната страна по жалбата - министърът на вътрешните работи, редовно призован, не ангажира становище по основателността на жалбата, не изпраща представител.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 144 АПК, вр. чл. 235, ал. 2 ГПК и обсъди релевираните в жалбата основания, приема за установено от фактическа страна следното:

Със заповед № 8121К-2264/06.02.2017 г. на министъра на вътрешните работи, издадена на основание чл. 9 ЗДСл и § 69 от ПЗР на ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 81 от 14 октомври 2016 г.), С. А. А. е бил назначен на длъжността „държавен експерт“ в отдел „Електронна идентификация и услуги“ при дирекция „Комуникационни и информационни системи“ на Министерство на вътрешните работи (МВР), с наименование на длъжностно ниво по Класификатора на длъжностите в администрацията – експертно ниво 1Б, с ранг II младши, считано от 01.02.2017 г.

До издаване на процесната заповед, с която е назначен на длъжност като държавен служител по ЗДСл, жалбоподателят твърди, че е заемал изпълнителска длъжност по ЗМВР със специфично наименование „държавен инспектор“ в отдел „Комуникационни системи“ при дирекция „Комуникационни и информационни системи“ на МВР. Твърдението не е оспорено от ответника по жалбата. Като доказателства по делото освен заверено копие на заповед № 8121К-2264/06.02.2017 г. на министъра на вътрешните работи, са представени още заверени копия на заповед № 8121К-450/26.01.2017 г., с която се изменя предходна министерска заповед № 8121К-512/24.02.2015 г. за утвърждаване на щат на дирекция „Комуникационни и информационни системи“ на МВР, и длъжностна характеристика за длъжността „държавен експерт“ в отдел „Електронна идентификация и услуги“ при дирекция „Комуникационни и информационни системи“ на МВР.

При така установените факти и след извършена цялостна проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт по реда на чл. 168, ал. 1 АПК, вр. чл. 146 АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, от надлежна страна съобразно чл. 147, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Заповед № 8121К-2264/06.02.2017 г. е издадена от компетентен административен орган, доколкото министърът на вътрешните работи е орган по назначаването на държавни служители в МВР на основание чл. 158 ЗМВР, като съгласно чл. 33, т. 7 и т. 9 ЗМВР той има и правомощието да управлява човешките ресурси в министерството, да издава правилници, наредби, инструкции и заповеди.

Обжалваният административен акт е издаден в предвидената от закона форма – налице са изискващите се по чл. 11, вр. чл. 9 ЗДСл реквизити на заповедта за назначаване, както и при спазване на процедурата по издаване на акта, доколкото такава не е изрично предвидена в закона.

Актът е издаден и при правилно приложение на материалния закон.

С приемането на § 69 от ПЗР на ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 81 от 14 октомври 2016 г.), в сила от 01.02.2017 г., посочен като правно основание за издаване на заповедта, законодателят преурежда, считано от 01.02.2017 г., статута на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР, за които до тази дата се е прилагал редът, установен в § 86 от ПЗР на ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 14 от 2015 г.). Съгласно § 86 от ПЗР на ЗИДЗМВР за държавните служители в МВР, заемащи длъжности за държавни служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР, чиито служебни правоотношения не са прекратени към 01.04.2015 г., се прилагат разпоредбите на действащото законодателство за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, (а именно – ЗМВР), до прекратяване на служебните им правоотношения. С влизането в сила от 01.02.2017 г. на § 69 от ПЗР на ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 81 от 14 октомври 2016 г.) служебните правоотношения на държавните служители, попадащи в хипотезата на § 86 от ПЗР на ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 14 от 20 февруари 2015 г.) и които към 01.02.2017 г. заемат длъжности за държавни служители с висше образование и притежават висше образование (какъвто именно е случаят на жалбоподателя С. А. А.), с едно конкретно предвидено изключение, се преобразуват в служебни правоотношения по ЗДСл, считано от 01.02.2017 г.

Анализът на цитираната нормативна уредба сочи, че по силата на изрично законово уреждане, държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР, които отговарят на изискването на § 69 от ПЗР на ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 81 от 14 октомври 2016 г.) за придобито висше образование и заемане на длъжност с висше образование, считано от 01.02.2017 г. следва да бъдат назначени на длъжности, определени за заемане по ЗДСл, с щата на съответната структура (§ 69, ал. 3 от ПЗР на ЗИДЗМВР). Визираното в разпоредбата на § 69, ал. 3 „назначаване“ на длъжности по ЗДСл в действителност има характера на преобразуване на служебните правоотношения на съответните служители от такива по ЗМВР в служебни правоотношения по ЗДСл, без да е необходимо самите служебни правоотношения да бъдат прекратявани. Предвид това, относима към преуреждане статута на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР се явява разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗДСл, която изисква служебните правоотношения по този закон да бъдат уредени въз основа на административен акт.

По изложените съображения, като прецени фактите по делото в съответствие с относимата материалноправна уредба, настоящият съдебен състав намира, че оспорената заповед № 8121К-2264/06.02.2017 г. на министъра на вътрешните работи е издадена на основание въведеното с § 69 от ПЗР на ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 81 от 14 октомври 2016 г.) правило относно статута на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР, както и в изпълнение на изискването на чл. 9, ал. 1 ЗДСл.

С оглед гореизложеното, неоснователни са релевираните от жалбоподателя оплаквания за материална незаконосъобразност на заповедта поради противоречие с § 86 от ПЗР на ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 14 от 20 февруари 2015 г.) и ненастъпило прекратяване на служебното му правоотношение по ЗМВР, което да е предпоставка за последващото му назначаване като държавен служител по ЗДСл.

Неоснователни са и доводите в жалбата, с които се обосновава незаконосъобразност на заповедта поради това, че при определяне на ранга за длъжността, която служителят ще заема по ЗДСл, не е бил отчетен придобитият от него до 01.02.2017 г. професионален стаж като служител в МВР. Съгласно ал. 5 на § 69 от ПЗР на ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 81 от 14 октомври 2016 г.) на служителите по ал. 1 се присъжда определеният в Класификатора на длъжностите в администрацията минимален ранг за заеманата длъжност, освен ако служителят не притежава по-висок ранг. Предвид наличните по делото данни и направеното в жалбата оплакване, основният спорен въпрос по делото е следва ли при преназначаване на държавен служител по реда на § 69 от ПЗР на ЗИДЗМВР органът по назначаването да определи ранг по ЗДСл в зависимост от продължителността на професионалния стаж, придобит от служителя при съществуване на служебното му правоотношение по ЗМВР.

Действащата към момента на преобразуване на процесното служебно правоотношение нормативна уредба не предвижда задължение в този смисъл за административния орган. Възражението на жалбоподателя, че в резултат на определянето на ранга му по ЗДСл без отчитане на придобития по ЗМВР стаж, е допуснато засягане на негово субективно право и неравноправно третиране спрямо други лица по ЗДСл, не намира опора в закона.

По отношение на С. А. А. е изпълнено изискването на § 69, ал. 3 от ПЗР на ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 81 от 14 октомври 2016 г.), преобразуването да се извърши с щата на съответната структура (представена е заповед № 8121К-450/26.01.2017 г. на министъра на вътрешните работи за изменение на щата на дирекция „Комуникационни и информационни системи“, считано от 01.02.2017 г., като в т. 1.9. от заповедта е установена длъжността, определена за заемане по ЗДСл, на която е назначен жалбоподателят – „държавен експерт“ в отдел „Електронна идентификация и услуги“ на дирекцията, с ранг II младши). Спазено е и правилото на § 69, ал. 5 от ПЗР на ЗИДЗМВР, на служителите да се присъжда определеният в Класификатора на длъжностите в администрацията минимален ранг за заеманата длъжност – в случая т. 72 от КДА предвижда минималният ранг за заемане на длъжността „държавен експерт в администрацията на Министерския съвет и на министерство“ да бъде II младши. Това именно е определеният на жалбоподателя със заповед № 8121К-2264/06.02.2017 г. ранг. Не се доказва С. А. А. да е притежавал ранг като държавен служител по ЗМВР, съображения в тази насока не са изложени. Освен това, в ЗМВР не е предвидено правило за преизчисляване ранговете по ЗМВР при преобразуване на правоотношението по ЗДСл., нито задължение за отчитане на придобития преди преобразуването професионален опит като критерий при определянето на ранговете съобразно § 69, ал. 5 от ПЗР на ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 81 от 14 октомври 2016 г.).

При тези мотиви, не се установява наличие на фактически и правни основания за определяне на по-висок ранг на жалбоподателя при назначаването му на длъжността "държавен експерт" по реда на ЗДСл със заповед № 8121К-2264/06.02.2017 г. на министъра на вътрешните работи. С преобразуването на служебните правоотношения на служителите в МВР не се засягат техни права, свободи и законни интереси, свързани с придобиването на професионален стаж, нито, каквито и да е други права, произтичащи от качеството им на лица, заемащи длъжност по служебно правоотношение. В този смисъл е изричната разпоредба на § 69, ал. 9 от ПЗР на ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 81 от 14 октомври 2016 г.), а подробни правни доводи и съображения относно липсата на засягане на правата на служителите с преобразувани по реда § 69 от ПЗР на ЗИДЗМВР правоотношения се съдържат в решение на Конституционния съд № 8 от 27.06.2017 г. по конституционно дело № 1/2017 г., с което е отхвърлено искането за установяване на противоконституционност на § 69 и § 70 от ПЗР на ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 81 от 14 октомври 2016 г.).

В допълнение следва да се посочи, че предвидените в ЗДСл рангове, правилата за които ще се прилагат считано от 01.02.2017 г. и спрямо служителите с преобразувани правоотношения, са израз на професионалната квалификация на държавния служител като съвкупност от знания и умения, необходими за качествено изпълнение на длъжността (чл. 73, ал. 1 ЗДСл). В съответствие с това, присъждането на по-висок ранг се извършва единствено въз основа на годишна оценка на изпълнението на длъжността (чл. 75, ал. 1 ЗДСл), а не вследствие факта на натрупване на определен брой години професионален опит/придобит стаж. Същевременно, годишното оценяване на изпълнението на длъжността по ЗДСл се провежда по специален ред, критерии и правила, установени в чл. 76 ЗДСл и подробно регламентирани в Наредба за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация, приета с ПМС № 129/2012 г. (обн., ДВ, бр. 49 от 2012 г. изм. и доп.).

Заповедта на министъра на вътрешните работи, предмет на спор в настоящото производство, е издадена и в съответствие с целта на закона, свързана с преобразуване на служебните правоотношения на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР съгласно въведената с § 69 от ПЗР на ЗИДЗМВР промяна в правната регламентация на техния статут.

Предвид така извършената от настоящия съд цялостна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, не се установява наличието на пороци, водещи до неговата незаконосъобразност, с оглед на което оспорването е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

Ответната страна в настоящото производство не е претендирала разноски по делото, поради което такива не следва да бъдат присъждани.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение, РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на С. А. А. против заповед № 8121К-2264/06.02.2017 г. на министъра на вътрешните работи, издадена на основание чл. 9 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) и § 69 от Преходните и заключителни разпоредби на Закон за изменение и допълнение на ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ), обн., ДВ, бр. 81 от 14 октомври 2016 г..

Решението може да се обжалва пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.