Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] против решение № 5589 от 10.08.2016 г. на Административен съд София - град по адм. д. № 9090 по описа за 2015 г., с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт /РА/ № Р-2204-1310743-091-001/05.03.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. С., в частта, потвърдена и изменена с Решение № 1298/20.08.2015 г. на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. С. при ЦУ на НАП.

Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон отм. енително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че в обжалваното решение липсват точни и ясни мотиви, не са обсъдени възраженията в жалбата до съда, както и че съдът не е съобразил практиката на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-147/11 на съда на европейския съюз (СЕС) и е стигнал до неправилния извод за липса на реалност на процесните доставки. С писмената защита пред касационната инстанция са развити подробни доводи за нищожност на процесния ревизионен акт. Иска отмяна на съдебното решение. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - София при Централно управление на Национална агенция за приходите чрез юрк. С. изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради неизясняване на спора от фактическа страна. При направено едва в писмената защита по същество пред касационната инстанция възражение за нищожност на РА поради некомпетентност на органа, издал процесните ЗВР, настоящият състав не би могъл да изследва за пръв път релевантните факти и обстоятелства, обуславящи отговора на този въпрос. В тази връзка първоинстанционният съд е следвало да укаже на ответника да комплектова административната преписка като приложи съответните заповеди, удостоверяващи компетентността на органа, издал както първоначалната ЗВР № 1301593/22.02.2013 г. – К. Г. М. – Началник сектор Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП София, така и на органа издал ЗВР № 1310743/ 27.11.2013 г. за повторната ревизия – М. Г. М. и. д. Началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“, както и относно доказване на обстоятелствата, наложили промяната на органа, издал двете ЗВР – структурни промени или др. Тяхната липса по делото осуетява проверката за компетентност на органа, издал оспорвания акт и предвид съдържащата се в чл. 220 АПК забрана за фактически установявания в касационното производство налага отмяната на първоинстанционното решение и връщането му на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане първоинстанционният съд следва изрично да укаже на ответника, че следва да комплектова административната преписка с горецитираните доказателства. В зависимост от ангажираните в изпълнение на указанията доказателства, решаващият състав следва да формира конкретни фактически и правни изводи досежно компетентността на органа, издал процесния РА.

При новото разглеждане на делото, на основание чл. 226, ал. 3 АПК, първоинстанционният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във ВАС.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 5589 от 10.08.2016 г. на Административен съд София - град по адм. д. № 9090 по описа за 2015 г.

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Решението не подлежи на обжалване.