Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Е. Й. В. срещу решение № 257 от 07.07.2017 г. постановено по адм. дело № 181 по описа за 2017 г. на Административен съд (АС) – Враца, с което е отхвърлена жалбата му против заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 170288-000063 от 13.03.2017 г. издадена от началник на Районно управление „Полиция“ (РУП) - Козлодуй при Областна дирекция (ОД) към Министерство на вътрешните работи (МВР) - Враца.

Касационният жалбоподател, счита, че обжалваното решение е неправилно, поради допуснати при постановяването му нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че съдът неправилно е приел, че процесната заповед е издадена от компетентен орган. Счита, че по делото не е доказано, дали ОД към МВР – Враца е определена по реда на чл. 165, ал. 1 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) от министъра на вътрешните работи за служба за контрол, за да се изведе че директора на ОД на МВР – Враца има правата да налага мерки по чл. 171, ал. 1 от ЗДвП и може да ги делегира. Изводът на съда, че му е „ноторно/служебно извесно“, че ОД към МВР – Враца е служба за контрол, определена от министъра на вътрешните работи, е в нарушение на основните принципи на административното правораздаване и не почива на обективната логика. В оспорената заповед административният орган се е позовал на упълномощаване със заповед № 369з-208 от 01.02.2015 г., без да е посочен издателят й, което прави акта немотивиран. Налице е противоречие в мотивите на решението относно материалната доказателствена сила на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и възможността тя да бъде оспорена. Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено, като бъде отменена оспорената заповед за налагане на принудителна административна...