Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив против решение №255/22.02.2017 г. по адм. д. №1882/2016 г. на Административен съд Пловдив, в частта, с която е изменен РА №Р-21-1403366-091-001/10.03.2016 г. издаден от началник сектор "Ревизии" при ТД на НАП-Пловдив, възложил ревизията, и главен инспектор по приходите при ТД на НАП-Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден с решение №438/04.07.2016 г. на ДД"ОДОП"-Пловдив, и е намален установения ЗДДС за данъчен период м. 03.2014 г. от 71 247, 82 лв. до 19 740, 54 лв. и лихвите от 13 800, 83 лв., до 3 823, 78 лв. Изложени са съображения за неправилност на решението, иска се отмяната му и отхвърляне на жалбата в тази част. Претендира се юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 520, 16 лв.

Ответникът - [фирма], представлявано от А. Р. Т., [населено място], [община], Област С., в постъпила от упълномощен адв. К. писмена защита оспорва касационната жалба. Не е заявено искане за разноски, за каквито не са представени и доказателства.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, за което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна.

Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил РА с установени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2011г. и 2012г., ведно с прилежащите лихви и вноски за ЗОВ за 2011г. и 2012 г., както и допълнително определен ДДС за данъчен период м. 03.2014 г. в размер на 71 247, 82 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 13 800, 83лв.

Жалбата е отхвърлена в частта за установените задължения по ЗДДФЛ и ЗОВ, както и за...