Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – В. Т срещу решение № 348/18.11.2016 г. на Административен съд В. Т /АСВТ/ по адм. д. № 298 по описа за 2016 г., в частта, с която е разпоредена отмяна на ревизионен акт /РА/ № Р-04000415003361-091-001/07.01.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – В. Т относно допълнително установените задължения за ДДС в общ размер 16 657.33 лева с лихви за забава в данъчни периоди от 15.03.2009 г. до 31.12.2013 г. и за данък по ЗДДФЛ в общ размер 1 780.32 лева за данъчни периоди 2008 – 2013 г. с лихви за забава 507.33 лева. Касаторът заявява общо трите категории основания по чл. 209, т. 3 АПК за неправилност на съдебния акт. Упреква съда в оценъчната му дейност на доказателствените средства при формиране на фактическия извод за неосъществяване на част от доставките, с последващата реализация на стоките по които, се обвързва неотчетения приход на търговеца с последиците за съществуването и размера на задълженията му за преки и косвени данъци. Настоява, че получаването на стоките по всички неосчетоводени фактури е установено с писмени доказателствени средства. Предлага интерпретация на фактите след собствена преценка на доказателствените източници следваща тази от юрисдикционния акт при оспорването по административен ред. Иска отмяна на решението и ползващото го разрешаване на спора по същество. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация [фирма] не изразява становище по касационната жалба.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд прие за установено следното:

С отменената от АСВТ част от ревизионен акт, при ревизия проведена по правилата на чл. 122-124...