Образувано е по касационна жалба на Ю. М. К., от [населено място], област [област] против решение № 78 / 19.04.2017 г. по адм. дело № 40 / 2017 г. на Административен съд – С.З.П се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с приложението на чл. 18 от Правилник за прилагане на ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО) (ППЗЗДет.) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Ответникът по касационната жалба – директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. К. не изразява становище.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че касационните основания са неналични. Административният съд е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства и е изследвал законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК, достигайки до обосновани изводи за неоснователност на съдебното оспорване.
Върховният административен съд, шесто отделение, като прецени доказателствата по делото, оплакванията, становищата и заключенията на страните, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна.
С решение № 78 / 19.04.2017 г. по адм. дело № 40 / 2017 г. Административен съд – С. З е отхвърлил жалбата на Ю. М. К., от [населено място], област [област] срещу задължителни предписания № П / Д – СТ – КК – 001 / 07.12.2016 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. К., потвърдени с решение № 24 – РД06 – 0004 / 10.01.2017 г. на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – С.З.Ат съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно.
По делото е установено, че със задължителни предписания № П / Д – СТ – КК – 001 / 07.12.2016 г. директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. К. е предписал на жалбоподателя в качеството му на родител на детето М. Ю. К.: 1. Да спазва предварително уговорените срещи за психологични консултации в ЦОП – Казанлък, като осигурява и присъствието на детето; 2. Да не допуска разпри и скандали в присъствието на детето си, и да не отправя обиди и обвинения по отношение на другия родител; 3. Да не коментира пред детето качествата на другия родител, поведението и личния му живот; 4. Да спазва добър тон при комуникацията помежду си и да не допуска нарушаването на авторитета на другия родител (да не се използват обидни епитети, нецензурни думи и др.); 5. Да спазва стриктно решение № 85 / 23.03.2016 г. на Окръжен съд С. З; 6. Да подготвя детето за предстоящата среща с другия родител по подходящ позитивен начин. Вземането и връщането на детето да става в спокойна обстановка, в положителна емоционална среда, без напрежение между родителите (да не проявява агресия към другия под каквато и да е форма); 7. Да уведомява предварително другия родител, когато предприема важни решения по отношение на детето; 8. Да осигури възможност на майката да участва в живота на детето, като съдейства за запазване и развиване на връзката на М. с отсъстващия родител.; 9. Да изпълнява предприетите по този закон мерки и да съдейства при осъществяването на дейностите по закрила на детето, както и при изпълнение на плана за действие.; 10. Да не използва насилие, обиди и заплахи като методи на възпитание, както и такива методи, които уронват достойнството на М..; 11. При проблеми относно възпитанието на детето и кризи в отношенията с него, следва своевременно да търси съдействие на отдел „Закрила на детето“ в Дирекция „Социално подпомагане“ или от специалисти, работещи по проблемите на деца и семейства в риск.
Обосновано административният съд е приел, че предписанията са съобразени със сложилите се отношения на детето и неговите родители.
Отдел „Закрила на детето“ при ДСП – Казанлък работи по случая от 14.01.2015 г.. През месец декември 2014 г. родителите на детето М. са се разделили като със съдебно решение упражняването на родителските права е било предоставено на майката С. Х.. През периода 19.07.2015 г. – 08.07.2016 г. бащата не е осъществявал контакти със сина си, като през месец юли 2016 г. със съдействието на съдия – изпълнител е вземал детето при себе си за 25-дневния контакт през лятото, разпореден със съдебното решение. След изтичането на този срок Ю. К. е отказал да върне детето на майката и тя и към настоящия момент няма дастъп до сина си. Налице е липса на комуникация и сътрудничество между родителите, както и неспазване на съдебното решение относно упражняването на родителските права и режима на свиждане. Жалбоподателят е отказал да изпълни съдебното решение и след консултации, проведени със служители на ДСП – Казанлък, като основание за това е посочил обстоятелствата, че в предходни периода майката С. Х. също не е спазвала решението на съда, основният му аргумент обаче е, че детето не се е чувствало добре при нея и не искало да се връща там.
В изготвения на 17.11.2016 г. социален доклад е направено предложение на малолетния М. Ю. да бъде издадено направление за ползване на краткосрочна социална услуга – психолог в Център за обществена подкрепа, находящ се на територията на О. К. С последващ социален доклад, съставен на 07.12.2016 г. е направено предложение, с оглед липсата на промяна на нагласите на Ю. К. по отношение на спазването на влязлото в сила съдебно решение и съгласно чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО), да бъде издадено писмено предписание.
Съгласно чл. 18, ал. 4 от ППЗЗД при отказ за сътрудничество от страна на родител, настойник или попечител или на лицето, което полага грижи за детето, по предложение на социалния работник, водещ случая, директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ издава задължително предписание.
Предписанието е обосновано с приложената спрямо детето мярка на закрила на основание чл. 23 от ЗЗДет., поради идентифициран риск от синдром на родителско отчуждаване, дължащ се на установения в хода на осъществената социална работа отказ на бащата да върне детето на майката и да изпълнява съдебното решение относно упражняването на родителските права.
Обосновани са изводите на съда, че при издаването на задължителните предписания са спазени формата и административнопроизводствените правила.
Отчетен е не само техния преустановителен, но и превантивен характер.
Верни са изводите на съда, че жалбоподателят е добър и всеотдаен родител, който е положил много усилия за изграждане на близост със сина си, но за правилното и пълноценно възпитание на детето е необходимо връзката между него и майката да не бъде прекъсвана, независимо от отношенията между двамата родители.
По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за неоснователна. Не са налице наведените от касатора основания за отмяна на съдебното решение. При служебната проверка не се установи и наличието на пороците недопустимост и нищожност.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 78 / 19.04.2017 г. по адм. дело № 40 / 2017 г. на Административен съд – С. З. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.