Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на девети декември две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател: Р. Б. Членове: ЛЮБОМИРА М. Р. при секретар С. Т. и с участието на прокурора И. С. изслуша докладваното от съдията Р. Р. по административно дело № 11146/2025 г.
Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 85, ал. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по касационна жалба на И. А. Р., гражданин на Сирия, чрез адвокат Л. И. С. от Софийска адвокатска колегия (САК), срещу Решение № 16085 от 12.05.2025 г., постановено по адм. д. № 12394/2024 г., по описа на Административен съд София-град.
В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяната му.
Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет ([Фирма 3] при МС), чрез пълномощника си юрисконсулт Хичовски, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Изразява искане обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение на Административен съд София-град е отхвърлена жалбата на И. А. Р., гражданин на Сирия, срещу решение № 11650/08.11.2024 г. на председателя на[Фирма 3] при МС. С него на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закон за убежището и бежанците, поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, на И. А. Р. е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. 3а да формулира този правен резултат административният съд е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма, в съответствие с административнопроизводствените правила и действащите материалноправни разпоредби.
Административният съд е приел, че в разглеждания случай правилно председателят на[Фирма 3] е преценил, че при проведеното с жалбоподателя интервю не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Съдът е отчел, че самият заявител е посочил в интервюто, че е напуснал Сирия заради войната и лошото икономическо положение в страната и крайната му цел е била да отиде в Германия. Направен е извод, че изявленията на чуждестранния гражданин не съдържат информация за осъществено спрямо него преследване по смисъла на чл. 8, ал. 2 - ал. 5 от ЗУБ.
Съдът е разгледал и основанията за предоставяне на И. А. Р. на хуманитарен статут, като е приел, че от страна на жалбоподателя няма изложени твърдения за наличие на обстоятелства измежду предвидените в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ. Не се твърди и в държавата си по произход да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито изисква разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Анализирайки бежанската история на И. А. Р. и от актуалните данни за обществено-политическата обстановка в Сирия, дадени със справка с вх. № МД-02-159/14.03.2025 г. на дирекция „Международна дейност“ при[Фирма 3], първоинстанционният съд е приел, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като „тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт“.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон.
Правилно съставът на Административен съд София - град, съобразявайки събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на И. А. Р.. Няма данни и липсват твърдения, от които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Заявителят не е направил релевантни твърдения, които да представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, нито сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ.
Обосновани са изводите на първоинстанционния съд и за това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът е приел, че от страна на И. А. Р. липсват твърдения да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ.
Правилни са и изводите на административния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне в случая на хуманитарен статут, включително предвидени в чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, в това число при изследване на критериите, застъпени в решения на Съда на Европейския съюз /СЕС/ от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07 и от 30 януари 2014 г. по дело С-285/12, относими към тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в/ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Съвкупната преценка на данните от приобщените по делото /общо пет броя за двете съдебни инстанции/ справки относно ситуацията в тази държава, действително не налага извод за безогледно насилие в държавата на произход по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, което би поставило чужденеца в реална опасност да претърпи тежка заплаха срещу живота или личността си единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава, без значение от личното му положение. Именно в тази връзка са и основните възражения, направени от касационния жалбоподател, които с оглед бежанска история и актуална информация относно Сирия, се приемат за неоснователни. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. Съгласно решение на Съда на Европейския съюз /СЕС/ от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07 съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи.
В случая тези критерии не са изпълнени. За хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е извършен от административния съд анализ на предоставената актуална информация относно Сирия, дадена със справки с № ЦУ-1624/12.07.2024 г.; № ЦУ-1841/23.08.2024 г.; № МД-02-3/15.10.2024 г.; № МД-02-159/14.03.2025 г., като е направил правилен извод, че не се установяват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод за съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самият жалбоподател не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Изрично е посочил, че не бил жертва на насилие и не били отправяни заплахи срещу него или семейството му. Правилно съдът е съобразил съдържанието на справка с вх. № МД-02-159/14.03.2025 г., на дирекция „Международна дейност“ към[Фирма 3], , съдържаща информация, че според бюлетин на Върховния комисариат на бежанците на ООН от 07.03.2025 г., към 06.03.2025 г. около 301 967 души са се завърнали в Сирия през съседни държави от началото на декември 2024 г. Според широкомащабно проучване на намеренията, проведено от ВКБООН, RЕACH и Клъстера за координация и управление на лагери, един милион вътрешноразселени лица, живеещи в лагери и обекти в С. С. възнамеряват да се завърнат в районите си на произход.
В хода на касационното производство представителят на ответника е депозирал като писмено доказателство пред настоящата инстанция актуална справка от 20.10.2025 г. относно общото положение, актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия, която, предвид спецификата на производството по ЗУБ, настоящата касационна инстанция следва задължително да вземе предвид при преценка законосъобразността на съдебното решение, с което е отхвърлена жалбата на чужденеца срещу отказа да му бъде предоставена закрила по чл. 9 от ЗУБ. Видно от същата, в Сирия понастоящем не се установява обща ситуация на ширещо се насилие или въоръжен конфликт със степен да не може да бъде осигурена защита на кандидата за статут в страната му на произход. При тези данни правилно е заключението на решаващия съд, че не са налице предпоставките на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца.
По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд София-град е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 16085 от 12.05.2025 г., постановено по адм. д. № 12394/2024 г., по описа на Административен съд София-град.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ РУМЯНА БОРИСОВА
секретар:
Членове:
/п/ Л. М. п/ РАЛИЦА РОМАНОВА