Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по касационната жалба на И.Д с адрес: [населено място], [адрес] /съдебен адрес: [населено място], [улица]/, подадена чрез процесуалния му представител адв. И.К, против решение № 2165/21.11.2018 г. на Административен съд–Варна, постановено по адм. д. № 170/2018 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт /РА/ № Р-03001817001303-091-001/28.07.2017г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с решение № 371/24.10.2017г. на Директора на Дирекция „ОДОП”-Варна при ЦУ на НАП и е присъдено в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 888, 48 лв.
В касационна жалба се твърди неправилност на решението, поради необоснованост и неправилно приложение на процесуалния и материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита за неправилно приетото от съда, че са доказани от страна на органите по приходите предвидени в нормата на чл. 19, ал. 2 ДОПК предпоставки за ангажиране отговорността на ревизираното лице. Сочи, че задълженото лице не е бил управител в периода когато са възникнали процесните задължения и оспорва изводите на съда, че в същия период лицето е изпълнявало действия по управление. Излага, че в процесния период, за който са установени задълженията няма доказателства лицето да се е разпореждало с имуществото на дружеството по посочения в чл. 19, ал. 2 ДОПК начин. Счита, че в обхвата на чл. 19 ДОПК не са включени задължения за лихви, поради което е неправилен изводът на съда в обратния смисъл. Подробни аргументи излага в касационната жалба. Претендира отмяна на решението и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Ответната страна – директорът на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител гл. юрк.. К, в писмено становище,...