Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 186, ал. 4 от ЗДДС (ЗАКОН ЗА Д. В. Д СТОЙНОСТ) /ЗДДС/.

Образувано е по касационната жалба на „Стин 2008“ EООД, ЕИК 200242048 със седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к. „Тракия“, бл. 96, вх. А /съдебен адрес: гр. П., ул. „Хъшовска“ № 5/, подадена чрез процесуалния му представител адв. В.Б, против решение № 1192/28.05.2018 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. д. № 244/2018 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед за налагане на принудителна административна мярка № ЗО-0300224/20.12.2017 г., издадена от директор на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП – Пловдив, и е присъдено в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

С доводи за неправилност на решението, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, касаторът претендира неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се ответи оспорената заповедта, както и да му се присъдят направените разноски.

Ответникът по касационната жалба – директорът на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП – Пловдив – оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк.. П по съображения, изложени в писмен отговор, и заявява искане да бъде оставено в сила първоинстанционното решение, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба като подадена от надлежно легитимирана страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е процесуално допустима, а разгледана по същество, неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е била заповед № ЗО-0300224/20.12.2017 г., издадена от директор на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП – Пловдив, с която е наложена на „Стин 2008“ ООД принудителна...