Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР или Комисията) срещу решение № 6139 от 25.10.2018 г., постановено по адм. дело № 6332/2018 г. от Административен съд – София град. С него е отменен мълчалив отказ на КЕВР да се произнесе по жалба с вх.№ Е-13-01-14 от 14.03.2018 г., подадена от „Националната електрическа компания“ ЕАД (НЕК) срещу „Енерго-П. П“ АД и преписката е върната на административния орган за произнасяне при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът се позовава на разпоредбата на чл. 142, ал. 4 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката (НЛДЕ), по силата на която твърди, че не е имал задължение да разгледа жалбата, с която е бил сезиран, поради което и не бил формиран мълчалив отказ. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, по същество, с което жалбата на НЕК да бъде оставена без уважение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – „Национална електрическа компания“ ЕАД, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Петкова, в представен по делото писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва касационната жалба. Моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.
Заинтересованата страна – „Енерго-П. П“ АД, представлявано в открито съдебно заседание от адв.. Т, отправя искане за оставяне на обжалваното съдебно решение в сила и за отхвърляне на жалбата. Претендира сторените по делото разноски.
Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че правилно съдът е приел, че жалбата с която административният орган е бил сезиран попадала в хипотезата на чл. 142, ал. 1, т. 3 от НЛДЕ и чл. 22, ал. 1, т. 3 от ЗЕВИ и мълчалив отказ за произнасяне е бил недопустим. С тези съображения предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Производството пред Административен съд – София град е било образувано по жалба на НЕК против мълчалив отказ на КЕВР да се произнесе по нейна жалба с вх.№ Е-13-01-14/14.03.2018 г., насочена срещу „Енерго-П. П“ АД с твърдения, че енергийното дружество нарушава чл. 162 от ЗЕ и чл. 31, ал. 5 и ал. 8 от ЗЕВИ и с искане да му се наложи принудителна административна мярка по отношение на прилагането на нетното специфично производство, посочено в решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР и за издаване за периода 24.07.2015 г. – 31.12.2017 г. на НЕК на съответните данъчни документи.
С обжалваното пред настоящата инстанция решение Административен съд – София град е приел, че е налице мълчалив отказ, който е и отменил и е върнал преписката на административния орган за произнасяне при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението, в 60-дневен срок. За да постанови този резултат е приел, че КЕВР е била длъжна да се произнесе по жалбата, с която е била сезирана, тъй като НЕК имала качеството на „обществен доставчик на електрическа енергия“ според §1 от ДР на ЗЕ и съответно била лицензиант. Следователно жалбата попадала в хипотезата на чл. 142, ал. 1, т. 3 от НЛДЕ и чл. 22, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, поради което в правомощията на КЕВР било да я разгледа и произнесе по нея. Правомощието на административния орган, разписано в закон, според съда, не означавало само право да се произнесе по даден въпрос, но и задължение. След като Комисията не се била произнесла в срок, налице бил формиран мълчалив отказ според фикцията на чл. 58, ал. 1 от АПК. Такъв бил недопустим. Решението е правилно.
Материята по подадената жалба се урежда от нормите на чл. 22, чл. 75-81 ЗЕ, както и чл. 142-149 от НЛДЕ.
В случая безспорно КЕВР е била длъжна да се произнесе по подадената пред нея жалба, тъй като същата е подадена от НЕК в качеството й на обществен доставчик, съответно лицензиант, срещу друг лицензиант - „Енерго-П. П“ АД, който е краен снабдител. При това правилно първоинстанционният съд е приел, че случаят попада в хипотезата на чл. 22, ал. 1, т. 3 от ЗЕ и чл. 142, ал. 1, т. 3 от НЛДЕ, а не, както твърди касаторът – в хипотезата на чл. 142, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредбата, за да може да се позове на ал. 4 от същата разпоредба, съгласно която Комисията разглежда жалба по ал. 1, т. 1 и 2, ако същата е разгледана от съответното дружество и жалбоподателят не е удовлетворен от отговора по жалбата, както и в случаите, когато не е получил отговор по нея.
Както вече се посочи, в правомощията на КЕВР е да разреши възникнал спор между лицензианти, като произнасянето е с изричен акт. Решенията, включително и мълчаливият отказ на КЕВР подлежат на съдебен контрол по реда на АПК – чл. 13, ал. 9 от ЗЕ (ред. преди изм. ДВ, бр. 77/2018 г.) и чл. 148, ал. 1 от НЛДЕ. При предвидено правомощие по закон за органа да се произнесе с изричен акт, непроизнасянето му в срок формира мълчалив отказ, по силата на законовата фикция на чл. 58, ал. 1 от АПК. Този мълчалив отказ е формиран при допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, които задължават КЕВР да се произнесе с изричен акт. Мълчаливият отказ е формиран и в нарушение на изискването за форма, както и в нарушение на материалния закон, до който правилен извод е достигнал и административният съд.
По изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора, искането на процесуалния представител на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение като неоснователно следва да бъде оставено без уважение. Искането на ответната страна „НЕК” ЕАД за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 143, ал. 4 от АПК следва да се уважи. Предвид фактическата и правна сложност на делото, настоящият съдебен състав намира, че касаторът следва на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 34 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ да заплати на ответника разноски в размер на 100 лв. Основателно е и искането на заинтересованата страна „Енерго.П. П“ АД за присъждане на разноски. Такива са своевременно поискани. Представени са и доказателства, че същите са реално направени. По тази претенция не е направено възражение за прекомерност, поради което разноски следва да бъдат присъдени в пълния им поискан размер. Затова КЕВР следва да заплати на „Енерго.П. П“ АД разноски в размер на 1 200 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6139 от 25.10.2018 г., постановено по адм. дело № 6332/2018 г. от Административен съд – София град.
ОСЪЖДА Комисията за енергийно и водно регулиране да заплати на „Националната електрическа компания“ ЕАД, ЕИК 000649348, разноски в размер на 100 (сто) лева.
ОСЪЖДА Комисията за енергийно и водно регулиране да заплати на „Енерго-П. П“ АД, ЕИК 103533691, разноски в размер на 1 200 (хиляда и двеста) лева. Решението е окончателно.