Образувано е по касационна жалба на П.Х и И.Х, двамата от [населено място], чрез процесуалния им представител, срещу решение № 306 от 02.08.2018 г., постановено по адм. дело № 137/2018 г. по описа на Административен съд - Смолян, с което е отхвърлена жалбата им против заповед № РД-0478/01.06.2018 г. на кмета на община С.. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяната му и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът – кметът на община С., чрез пълномощника си, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение.
Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на П.Х и И.Х срещу заповед № РД-0478/01.06.2018 г. на кмета на община С., с която е отказал да одобри проект за изменение на ПУП – ПР за УПИ ХVІ-951, кв. 41 и улична регулация в кв. 41 по плана на с. М., община С.. Съдът е приел оспорения отказ за законосъобразен. Изложил е съображения, че с предложения проект за изменение на ПУП – ПР се засяга уличната регулация, без сключен договор по реда на чл. 15, ал. 3 и ал. 5 ЗУТ с общината и от общински съвет Смолян е изразено изрично несъгласие с исканото изменение, поради което не е налице хипотезата на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ.
Обжалваното решение е правилно като резултат по следните съображения:
Със заповед от 12.07.2017 г. кметът на община С. е разрешил на основание чл. 135, ал. 3 ЗУТ и чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ изработването на ПУП - ПР на УПИ XVI-951, кв. 41 и улична регулация в кв. 41 по плана на с. М., община С.. Със заявлението до административния орган от 22.05.2018 г. жалбоподателите са поискали одобряване на представения от тях проект. Видно от графичната му част и докладна записка на кмета на община С. за сключване на договор съгласно чл. 15, ал. 3 и ал. 5 ЗУТ за част от второстепенна улица с идентификатор 49014.501.9532 по КК на с. М., община С., се предвижда промяна в границите на УПИ XVI-951, като към него се придадат 29 кв. м от улицата, публична общинска собственост. Общински съвет - Смолян е отказал промяна на предназначението на тази част от улицата и продажбата й при условията на чл. 15, ал. 3 ЗУТ с решения съответно № 682 по протокол № 34 от 06.02.2018 г. и № 817 по протокол № 37 от 10.05.2018 г. С решение от 30.05.2018 г. ОЕСУТ е предложил да се издаде отказ за одобряване на ПУП - ПР.
При тези данни законосъобразно и обосновано е прието от съда, че в случая не се установяват предпоставките на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, съгласно който влезлите в сила подробни устройствени планове могат да се изменят, когато има съгласие на всички собственици на имоти по чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ, както и на носителите на вещни права върху тях. Разпоредбата на чл. 15, ал. 3 ЗУТ предвижда възможността границите на урегулирани поземлени имоти да се променят с план за регулация само със съгласието на собствениците им, изразено със заявление и предварителен договор за прехвърляне на собственост с нотариално заверени подписи. Съгласно § 5, т. 11 ДР ЗУТ "урегулиран поземлен имот" или "урегулиран имот" е поземлен имот, за който с подробен устройствен план са определени граници, достъп от улица, път или алея, конкретно предназначение и режим на устройство. В конкретния случай не се променят границите на два урегулирани поземлени имоти, а на практика към УПИ XVI-951, собственост на касационните жалбоподатели, се придава част от улица, собственост на община С.. Изменението на ПР на основание чл. 15, ал. 3 ЗУТ не е допустимо при промяна на граници между УПИ и улица. Дори и да е налице съгласие на община С. като собственик на имота, част от който се включва в обхвата на УПИ XVI-951, то невъзможността да се одобри изменение на плана за регулация в тази хипотеза, обуславя постановяването на отказ. Доказателствата по делото не сочат и на изпълнение на условията по чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ, на което основание е даденото съгласие с решение № 377 от 14.03.2017 г. на общински съвет Смолян. Тези случаи са приложими при изменение на кадастрален план или при одобряване или изменение на кадастрална карта в урегулирана територия, когато имотните граници на поземлените имоти не съвпадат с регулационните или е установена непълнота или грешка в кадастралната карта. Крайният извод на съда за законосъобразност на оспорения отказ е в съответствие с материалния закон.
Неоснователни са възраженията в касационната жалба за неспазване на установената форма на административния акт, тъй като не отговаря на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК.Зедта е мотивирана с протоколно решение на ОЕСУТ от 30.05.2018 г. и решение № 682 по протокол № 34 от 06.02.2018 г. на общински съвет - Смолян. Фактическите основания за издаването й се съдържат и в останалите съпътстващи отказа документи, които са част от административната преписка и са обсъдени от съда.
Доводите на касаторите за наличие на техническа възможност за извършване на промяната, потвърдена с приетото заключение на съдебно - техническата експертиза, не може да обуслови отмяна на административния акт. След като не са налице предпоставките по чл. 134, ал. 2, т. 6 във вр. с чл. 15, ал. 3 ЗУТ, възможността за техническото реализиране на претендираното изменение на ПУП-ПР не следва да се обсъжда.
Възражението относно неправилното посочване на чл. 129, ал. 2 ЗУТ като правно основание за издаване на заповедта не се споделя от настоящия състав. Съгласно препращащата разпоредба на чл. 136, ал. 1 ЗУТ проектите за изменения на устройствените планове на основанията по чл. 134, ал. 1 и ал. 2 се изработват, съгласуват, обявяват, одобряват и влизат в сила при условията и по реда на раздел III от глава седма от ЗУТ. Нормата на чл. 129, ал. 2 ЗУТ определя компетентността на кмета на общината и срокът за произнасянето му, която е приложима в процедурата както за одобряване на първоначален ПУП, така и на неговото изменение.
Предвид изложеното и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК проверка настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от ответника за присъждане на разноски за тази инстанция, касационните жалбоподатели следва да бъдат осъдени да заплатят на община С. такива в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 306 от 02.08.2018 г., постановено по адм. дело № 137/2018 г. по описа на Административен съд - Смолян.
ОСЪЖДА П.Х и И.Х да заплатят на община С. направените разноски в размер на 100 (сто) лева. Решението е окончателно.