Производството е по реда на чл. 145 - 178 от Административно - процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 211 от Закон за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба, подадена от А.С, понастоящем с наложена мярка за неотклонени „задържане под стража“ в [населено място] затвор, срещу Заповед № 8121К-6048 от 02.05.2018 г. на министъра на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 1, т. 2 и т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 2 и т. 13, чл. 226, ал. 1, т. 8 и чл. 204, т. 1 ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗМВР) на служителя е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение в системата на МВР.

Жалбоподателят твърди, че не е извършил нарушението, за което е обвинен; оспорената заповед е издадена в нарушение на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР – няма ясно посочени фактически обстановка;не отговаря на обективната истина. Сочи се, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 203, ал. 1, т. 1, предл. 1 според, който дисциплинарно наказание „уволнение“ се при осъждане за умишлено престъпление от общ характер, твърди се, че и към настоящия момент няма влязла в сила присъда, с която да е осъден жалбоподателя. Също така сочи, че неправилно са посочени едновременно три от точките на чл. 194, ал. 2 от ЗМВР без конкретизация и при взаимно изключване на т. 1 и т. 4. Също, че са пропуснати сроковете по чл. 195 от ЗМВР и не са изпълнени изискванията на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът - министърът на вътрешните работи изразява становище за неоснователност на жалбата по подробни съображения, изложени в писмени бележки. Не претендира разноски.

Върховният административен съд, пето отделение, намира, че оспорването...