О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1646

София, 03.04.2025 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. трето гражданско отделение в закрито заседание на четвърти март две хиляди двадесет и пета година, в състав:ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

като разгледа докладваното от съдия Петкова гр. дело № 3545 по описа за 2024 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Недвижими имоти–Банско“ ООД, [населено място], чрез адв.П. С., срещу решение № 164/29.03.2024г. по в. гр. д. № 601/2023г. по описа на Окръжен съд Благоевград, с което е потвърдено първоинстанционното решение за осъждане на касатора да плати, на основание чл. 93, ал.2 ЗЗД, на Г. П. П. и Н. Д. Д. сумата 7822, 90 лева - левовата равностойност на 4000 евро, представляваща двойният размер на даден задатък по депозитна разписка от 05.04.2018г., ведно със законната лихва от 30.07.2018г. до окончателното изплащане.

Касаторът обжалва решението, позовавайки се на всички основания по чл. 281, т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК поставя като такива от значение за точното прилагане на закона въпросите: „1/ Налице ли е недобросъвестно отношение от страна на посредника по сделка, след като купувача/ищец чрез конклудентни действия /вербално/ е одобрил отказа на продавача на имота да му продаде имота си?“ и 2/ “Следва ли въззивната инстанция да се произнесе по всички възражения на ответника ?“. Вторият въпрос е във връзка с твърдението, че е останало необсъдено възражението за недоказаност прекратяването на договора между страните. Касаторът се позовава и на очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 280, ал.2, предл. 3то ГПК, предвид съждението в него, че при липса на договор за посредничество между ответника и продавачите на имота, първият отговаря за виновното неизпълнение на поетото към купувачите/ ищци задължение за реализиране на продажбената сделка.

Насрещните страни по жалбата – ищците Г. П. П. и Н. Д. Д., чрез адв.К. А., възразяват срещу наличието на основания за допускане на касационен контрол и оспорват оплакванията по касационната жалба.

Касационната жалба е допустима, а по искането за допускане на касационно обжалване, настоящият състав съобрази следното:

Обжалваното решение е постановено по реда на чл.294 ГПК след отмяна на първото въззивно решение с решение на ВКС, № 50089/06.06.2023г. по гр. д.№ 996/22г. С последното е прието, че ответникът е пасивно материалноправно легитимиран по иска, като сключил „депозитната разписка“ от 05.04.2018г, на неизпълнението на чиито клаузи се основава ищцовата претенция.

При повторното разглеждане на спора въззивният съд е възприел установената от първата инстанция фактическа обстановка, съгласно която страните са подписали на 05.04.2018г. „ депозитна разписка“, по силата на която ищците, като кандидат купувачи, са заплатили на ответника, който е брокер на недвижими имоти, сумата 2000 евро като задатък и резервационна такса за конкретен имот в [населено място] с продажна цена от 41 000 евро. С договора ответникът се е задължил да не оферира така “резервирания“ имот на трети лица; да не променя продажната цена и да предаде резервационната такса на продавача или негов пълномощник; да посредничи на ищците в процеса по покупко-продажба до нотариално изповядване на сделката, срока за което е определен до 31.05.2018г. Уговорено било също така, че несключването на окончателен договор до 31.05.2018г. има за последица загуба на депозита от купувачите, а ако това се случи по вина на ответника, последният дължи връщане на двойния размер на задатъка.

За да намери за основателна претенцията за връщане на двойния размер на задатъка, въззивният съд, препращайки към мотивите на първоинстанционния, е приел, че от събраните по делото доказателства се установява, че ответникът е „действал недобросъвестно по отношение на ищците“, като е допуснал заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал.4 ЗЗП, приемайки депозит от 2000 евро, без да е имал договореност с продавачите единствено той да предлага имота за продажба; укривайки обстоятелството кои са собствениците на имота и отказвайки да съдейства за пряк контакт между тях и ищците, поради което причина да не се стигне до окончателен договор за продажба „не е виновното неизпълнение на ищците по договора за посредничество“ и „на основание постигнатата договореност в депозитната разписка и чл. 93, ал.2, предл.2 ро ЗЗД се дължи връщане на внесената като задатък депозитна сума в двоен размер - 4000 евро, на ищците“.

Предвид така приетото от въззивния съд, настоящият състав приема, че е налице соченото от касатора основание по чл. 280, ал.2, предл.3то ГПК – очевидна неправилност. Прочитът на въззивното решение позволява пряка констатация за очевидната му необоснованост, доколкото при доказателствен извод, че страните са се уговорили ответникът да дължи връщане на двойния размер на задатъка ако по негова вина не се сключи до 31.05.2018г. окончателен договор за продажба, решаващият правен извод за уважаване на иска по чл.93, ал.2 ЗЗД е, че ищците нямат вина за несключване на окончателен договор за продажба.

Въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване, а касаторът дължи държавна такса в размер на 156,46 лева.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 164/29.03.2024г. по в. гр. д. № 601/2023г. по описа на Окръжен съд Благоевград.

УКАЗВА на „Недвижими имоти–Банско“ ООД , [населено място] , да внесе по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението държавна такса за касационното обжалване в размер на 156, 46 лева и представи вносния документ.

При неизпълнение на указанията в срок касационното производство ще бъде прекратено.

След изпълнение на указанията делото да се докладва на председателя на III ГО за насрочване в открито съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: