ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 495

гр. София, 03.02.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав: Председател:Мария Иванова

Членове:Даниела Стоянова

Бисера Максимова

като разгледа докладваното от Д. С. Ч. касационно гражданско дело № 20268003100286 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Т. Г. Г. срещу определение № 5077 от 06.11.2025г. по ч. гр. д. № 4207/2024 г. по описа на IV г. о. на ВКС, постановено в производство по чл. 247 ГПК. С това определение съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка на основание чл. 247 ГПК в определение № 1557 от 27.03.2025 год., постановено по ч. гр. дело № 4207/2024 год. на ВКС, ІV г. о., ГК, като е допълнил диспозитива, постановявайки, че „оставя без разглеждане частна касационна жалба с вх. № 4930 от 07.08.2024 год. на Т. Г. Г. срещу определение № 484 от 26.07.2024 год., постановено по ч. гр. дело № 388/2024 год. по описа на Апелативен съд – В. Т. в частта му, в която е потвърдено определение № 263 от 28.02.2024 год., постановено по гр. дело № 701/2022 год. по описа на Окръжен съд – Русе, в частта му, в която е оставено без уважение искането на адв. Д. Р. за допълване на определението по делото № 81 от 17.01.2024 год., чрез посочване в диспозитива на първоинстанционното определение на пълните индивидуализиращи данни на длъжника С. А. К. /посочване на адрес/ и на кредитора адв. Д. Р. /ЕГН, ДДС номер и служебен адрес/.“ Със същото определение съдът е указал на жалбоподателя Т. Г. Г. да се връчат преписи както от определение № 5077 от 06.11.2025г., така и от определение № 1557 от 27.03.2025 год. с указание, че може да обжалва и поправеното определение № 1557 от 27.03.2025 год. в частта му, с която се оставя без разглеждане неговата частна касационна жалба с вх. № 4930 от 07.08.2024 год.

Съобщението с указанията и с преписи от постановените актове са връчени на жалбоподателя чрез надлежния му процесуален представител адв. Д.Р..

С частната жалба, насочена единствено срещу определение № 5077 от 06.11.2025г. по ч. гр. д. № 4207/2024 г. по описа на IV г. о. на ВКС, постановено в производство по чл. 247 ГПК, се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Искането е за неговата отмяна и за уважаване на жалбата му с вх. № 4930 от 07.08.2024 год. срещу определение № 484 от 26.07.2024 год., постановено по ч. гр. дело № 388/2024 год. по описа на Апелативен съд – В. Т. в частта му, в която е потвърдено определение № 263 от 28.02.2024 год., постановено по гр. дело № 701/2022 год. по описа на Окръжен съд – Русе, в частта му, в която е оставено без уважение искането на адв. Д. Р. за допълване на определението по делото № 81 от 17.01.2024 год., чрез посочване в диспозитива на първоинстанционното определение на пълните индивидуализиращи данни на длъжника С. А. К. /посочване на адрес/ и на кредитора адв. Д. Р. /ЕГН, ДДС номер и служебен адрес/.

Ответната страна по жалбата С. А. К. не изразява становище.

Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:

Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, подлежащо на инстанционен контрол по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Определението е правилно, съобразено е със закона и с практиката на ВКС. Според чл. 247, ал. 1 ГПК поправянето на очевидна фактическа грешка може да стане по почин на съда или по искане на страните без ограничения във времето (в срока за обжалване, след обжалването и влизането в сила на поправения акт). По реда на чл. 247 ГПК подлежат на поправка допуснати от съда очевидни фактически грешки, изразяващи се в несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното изразяване или липса на такова в диспозитива на решението/определението. По този ред се отстраняват и несъответствия (технически грешки), изразяващи се в погрешно изписване име на страна, номер на дело, граници на спорен имот и др. По реда за поправка на очевидна фактическа грешка обаче не може да бъде променена формираната воля на съда, нито да бъдат допълвани мотивите на поправеното решение/определение. В случая, с обжалваното пред настоящата инстанция определение, предходният състав на ВКС, след като е констатирал, че в мотивите на определение № 1557 от 27.03.2025 год. е формирал ясно изразена воля, че частната касационна жалба на ответника Т. Г. Г. срещу определение № 484 от 26.07.2024 год., постановено по ч. гр. дело № 388/2024 год. по описа на Апелативен съд – В. Т. в частта му, в която е потвърдено определение № 263 от 28.02.2024 год., постановено по гр. дело № 701/2022 год. по описа на Окръжен съд – Русе, в частта му, в която е оставено без уважение искането на адв. Д. Р. за допълване на определението по делото № 81 от 17.01.2024 год., чрез посочване в диспозитива на първоинстанционното определение на пълните индивидуализиращи данни на длъжника С. А. К. /посочване на адрес/ и на кредитора адв. Д. Р. /ЕГН, ДДС номер и служебен адрес/, се явява без предмет, но не е постановен съответен диспозитив за оставяне на тази жалба без разглеждане, е формирал воля, че така допуснатата очевидна фактическа грешка следва да бъде поправена.

Така постановеният акт е правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден. Съгласно изискването на закона съдът не е пререшил спора, а само е отстранил очевидната фактическа грешка, изразяваща се в липса на съответния на вече формираната и изразена ясно в мотивите на съдебния акт воля диспозитив на акта. Поправянето на тази грешка не е засегнало волята на съда, тъй като не са изменени направените от него правни изводи в поправеното определение № 1557 от 27.03.2025 год.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че в настоящото производство не могат да бъдат обсъждани доводи на жалбоподателя за неправилност на поправеното определение № 1557 от 27.03.2025 год. в частта му, с която като краен резултат е оставена без разглеждане частната му касационна жалба срещу определение № 484 от 26.07.2024 год., постановено по ч. гр. дело № 388/2024 год. по описа на Апелативен съд – В. Т. в частта му, в която е потвърдено определение № 263 от 28.02.2024 год., постановено по гр. дело № 701/2022 год. по описа на Окръжен съд – Русе, в частта му, в която е оставено без уважение искането на адв. Д. Р. за допълване на определението по делото № 81 от 17.01.2024 год., чрез посочване в диспозитива на първоинстанционното определение на пълните индивидуализиращи данни на длъжника С. А. К. /посочване на адрес/ и на кредитора адв. Д. Р. /ЕГН, ДДС номер и служебен адрес/. Проверка за правилност и законосъобразност на определение № 1557 от 27.03.2025 год. в поправената му с определение № 5077 от 06.11.2025г. част би могла да бъде извършена само при надлежно сезиране от заинтересованата страна чрез подадена частна жалба. В случая въпреки изричните указания на съда за възможността да обжалва определение № 1557 от 27.03.2025 год., Т. Г. Г. не е сторил това. Както бе посочено по-горе в настоящото определение, указанията на съда са връчени редовно на Т. Г. Г. чрез процесуалния му представител на 18.11.2025г. В закоустановения срок Т. Г. Г. е подал частна жалба единствено срещу определението, постановено по реда на чл. 247 ГПК, която е предмет на настоящото производство. Същият не е подал жалба срещу определение № 1557 от 27.03.2025 год. в поправената му и подлежаща на инстанционен контрол част, поради което и същото е влязло в сила с изтичане срока за обжалването му.

Въпреки това с оглед крайния резултат по спора, а именно, че определение № 484 от 26.07.2024 год., постановено по ч. гр. дело № 388/2024 год. по описа на Апелативен съд – В. Т. в частта му, в която е потвърдено определение № 81 от 17.01.2024 год., постановено по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК по гр. дело № 701/2022 год. по описа на Окръжен съд – Русе, е отменено и вместо това е постановено, че се оставя без уважение искането по чл. 248, ал. 1 ГПК на ответника Т. Г. Г., съдържащо се в молба /„наименована „частна жалба“/ с вх. 5931 от 16.06.2023 год. номера на първоинстанционното гр. дело на ОС – Бургас, решаващият извод на предходния състав на ВКС, че частната касационна жалба срещу въззивното определение в частта му, в която е потвърдено определението на Окръжен съд – Русе, постановено по искането на посочения ответник, съдържащо се в абзац последен от молбата му с вх.№ 804 от 23.01.2024 год., се явява без предмет, се явява правилен и обоснован.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на III г. о., ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 5077 от 06.11.2025г. по ч. гр. д. № 4207/2024 г. по описа на IV г. о. на ВКС, постановено в производство по чл. 247 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.