О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 228

гр. София, 18 март 2019 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА

БОЯН ЦОНЕВ

като разгледа, докладваното от съдия Б. Ц, гр. дело № 4063 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Р. Б (ПРБ) срещу решение № 1781/10.07.2018 г., постановено по възз. гр. дело № 482/2018 г. на Софийския апелативен съд (САС). Въззивното решение е обжалвано в частта, с която, при постановени частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 7702/17.11.2017 г. по гр. дело № 16152/2016 г. на Софийския градски съд, като краен резултат жалбоподателят е осъден да заплати на З. И. Б., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 2 от ЗОДОВ, сумата 10 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от незаконни обвинения за извършване на престъпления, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.10.2015 г. до окончателното плащане.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваната част от решението, поради съществено процесуално нарушение, нарушение на материалния закон и необоснованост при определяне размера на обезщетението – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателя, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните два правни въпроса: 1) процесуалноправен –...