Производството е по чл. 290 и сл.ГПК.

С определение N 448 от 25.07.2016 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 282 от 14.07.2015 г. поправено с решение № 79 от 05.02.2016 г. по гр. д. № 719/2013 г. на Софийски окръжен съд по извършване на делбата по касационната жалба на Д. А. М. в частта за разпределяне на делбените имоти и по жалбата на М. С. С. в частта за паричното уравнение на дяловете.

Касационното обжалване е допуснато по въпросите: дали при прилагане способа по чл. 353 ГПК разпределените дялове следва да съответстват или да са близки по стойност до правата на съделителите в съсобствеността; когато при делба на сградата, съпругата участва в изплащането на уравнението за поставения в дял на съпруга й имот, придобиват ли съпрузите частта от поставения в дял имот, съответстваща на платеното уравнение, в режим на съпружеска имуществена общност.

Върховният касационен съд, първо гражданско отделение обсъди доводите на страните и намира следното:

Производството е за делба във фазата по извършването.

С решение № 37 от 23.02.2009 г., постановено по гр. д. № 590/2008 г., Самоковският районен съд е допуснал да се извърши делба на поземлен имот с идентификатор №. .... с площ от 6042 кв. м., с предназначение горска територия и начин на трайно ползване – ниско застрояване между:

Р. Х. С. при квота 12/96 ид. ч.

Г. Х. Р. - 8/96 ид. ч.;

Г. Х. Р. и В. Л. Р. при квота в режим на СИО 2/48, съответстваща на 4/96 ид. ч.;

Л. Г. Р. 12/96 ид. ч.;

М. С. С. при квота 12/96 ид. ч.;

Е. Г. М. при квота 36/96 ид. ч. и

Д. А. М. при квота 3/24, съответстваща на 12/96 ид. ч.

Във втората фаза на делбеното производство е починала Е. Г. М. и е заместена в процеса от наследника й по закон Д. А. М., който заедно със своята лична квота е придобил общо 1/2 идеална част от делбения имот.

С обжалваното решение Софийският окръжен съд е отменил решението на Самоковския районен съд от 19.07.2013г. по гр. д.№ 590/2008г. по извършване на делбата и е решил делото по същество като е разпределил делбените имоти по одобрената скица проект № 15-158001- 17.04.2015 г. както следва:

Имотът с проектен идентификатор. .... и площ от 1576 кв. м., е разпределен в общ дял на собствениците на самостоятелни обекти в сградата – Р. Х. С., Г. Х. Р. и Д. А. М..

Имотът с проектен идентификатор,. ... и площ от 1116 кв. м. е разпределен на Г. Х. Р. и съпругата му В. Л. Р..

Имотът с проектен идентификатор,. .... и площ от 2233 кв. м., е разпреден на Л. Г. Р..

Имотът с проектен идентификатор,. ... и площ от 1116 кв. м., е разпределен на М. С. С..

Присъдени са и суми за уравнение на дяловете.

Принципно правилно е становището на въззивния съд, че делбата не следва да се извършва чрез раздробяване на имота на шест и повече дяла – по един за всеки от съделителите и минимална прилежаща част към сградата, но дяловете са разпределени незаконосъобразно. Както е прието с определението по чл. 288 ГПК за допускане на касационното обжалване по жалбата на Д. А. М., този начин на извършване на делбата е в противоречие с практиката на ВКС по чл. 290 ГПК – решение № 258 от 25.10.2011 г. по гр. д. № 144/2011 г. на ВКС, ІІ г. о. С това решение е прието, че на основание чл. 69, ал. 2 ЗН и при зачитане на принципа за равенство между съделителите, при разпределението по чл. 353 ГПК във всеки дял трябва да се включат по възможност еднакви по количество и вид и имоти, както и максимално съответстващи по стойност на дяловете на съделителите, като неравенството на дяловете се изравнява в пари. В разглеждания случай разпоредбата на чл. 69 ЗН е нарушена, тъй като на съделителя Д. А. М., който притежава 1/2 от мястото е разпределен само общия дял със съделителите Р. Х. С., Г. Х. Р. с площ 1576 кв. м. Същевременно на съделителката Л. Г. Р., която е с квота в съсобствеността 1/8 идеална част, равняваща се на 755.25 кв. м. е разпределен дял от 2233 кв. м. и в резултат на това са присъдени значителни суми за уравнение на дяловете.

Въззивното решение е незаконосъобразно и в частта, в която на В. Л. Р. не е възложен в дял имота с проектен номер. 450, обслужващ сградата. Като съпруга на Г. Х. Р. и на основание чл. 21 СК, тя е придобила в режим на съпружеска имуществена общност не само идеална част от мястото, но и от сградата, тъй като при делбата по гр. д.№ 566/2003г. на Софийския окръжен съд Г. Х. Р. е получил дял на стойност по голяма от наследствената му квота и е осъден да заплати парично уравнение. Като съсобственик на идеални от втория етаж, на В. Л. Р. е следвало да й се възложи дял от мястото, определено за собствениците на обекти от сградата.

На следващо място в нарушение на чл. 195 ГПК и чл. 69 ЗН стойността на дяловете е определена от въззивния съд без да е изслушана експертиза, която да определи пазарната стойност на имотите по избрания от съда вариант за разпределяне по реда на чл. 353 ГПК. Съдът е възприел оценката на вещото лице за целия делбен имот от м. януари 2012г., която освен че не отчита характеристиките на всеки конкретен дял по избрания от съда вариант, не може да се приеме за актуална към момента на постановяване на въззивното решение през 2015г.

Допуснатите нарушения на материалния закон и процесуалните правила налагат въззивното решение да се отмени като неправилно на основание чл. 281 т. 3 ГПК и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Софийския окръжен съд.

При новото разглеждане на делото, въззивният съд следва да съобрази характеристиката на дворното място и основанието за придобиването му. Съгласно представеното в първата фаза на делбеното производство решение на ОСЗ С. 01120А от 20.12.2001г., земята е закупена от наследниците на бившия собственик Г. Х. Р., починал през 1965г. Е. Г. М. -3/6, Л. С. Р. 1/6, Р. Х. С. -1/6 и Г. Х. Р. -1/6 в рамките на наследствените им права по ЗН като прилежаща част към сградата при условията на чл. 7 ал. 9 от ЗВСВГЗГФ (ЗАКОН ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА СОБСТВЕНОСТТА ВЪРХУ ГОРИТЕ И ЗЕМИТЕ ОТ ГОРСКИЯ ФОНД). Разпоредбата предоставя право на собственици на реституирани сгради след 1990 г., да придобият право на собственост върху нормативно определената прилежаща площ по ред, определен с Правилник за прилагането на закона. Затова при избиране способа за извършване на делбата и начина на разпределяне на дяловете приоритетно следва да отдели и обособи такава част от имота, предмет на делбата, която да обслужва сградата и този дял да се възложи общо на съделителите, които притежават обекти в учредената с предходната делба етажна собственост в сградата, включително и на В. Р. Р.. За определяне на площта на този общ дял следва да бъде назначена експертиза, която да даде заключение за нормативно установената прилежаща площ за сграда от смесен тип като съобрази одобрените инвестиционни проекти по делбата на сградата по реда на чл. 203 ЗУТ, с които чрез предвидените преустройства са обособени ресторант с прилежащите му помещения на първия етаж, както и самостоятелно обособени на първия и втория етаж хотелска част за пансион /жилищни пансионати/, За експлоатацията на тези самостоятелни обекти следва да бъде предвидена достатъчна площ, осигуряваща свободен достъп от път за леки и товарни автомобили за клиентите и за зареждане на хотелската и ресторантска част с възможност за маневриране и паркиране. На следващо място вещото лице трябва да предложи вариант, с който от останалата свободна площ да се обособят поне два дяла съобразно правата на съделителите, които не притежават права в сградата - М. С. С. и Л. Г. Р., а по възможност и дял за Д. А. М. за частта, която е придобил на лично основание -1/8, извън наследените права от майка му Е. Г. М.. Тези дялове следва да съответстват на квотите на съделителите, но да не са по-малки от един декар на основание § 3 от ПЗР на ЗВСГЗГФ. При този вариант общият дял за съделителите, които притежават обекти в сградата може да бъде с по-голяма площ от нормативно установената, която те имат възможност да разпределят за ползване след делбата по реда на чл. 32 ал. 2 ЗС.

В случай, че ищците изразят съгласие за получаване на общ дял, следва да се изготви от вещото лице вариант за разделяне на площта извън прилежащата към сградата на два равни дяла, единият от които да се разпредели на ищците, притежаващи обща 1/2 идеална част, а другият - на ответника Д. А. М., който притежава останалата 1/2 идеална част.

Във всеки от вариантите, при оформянето на дяловете следва да се обезпечи тяхното автономно ползване като им се осигури достъп до път.

След изслушване на заключението на вещото лице и предложените три варианта за разделяне и определяне на пазарната им стойност, следва скиците да бъдат изпратени за одобрение от АГКК.

При новото разглеждане на делото следва да се присъдят и разноските за касационното производство.

Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийския окръжен съд № 282 от 14.07.2015 г. поправено с решение № 79 от 05.02.2016 г. по гр. д. № 719/2013 г. на Софийски окръжен съд и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: