Определение на Върховен касационен съд 3 г. о 2

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 117

София, 13.03.2019год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на седми март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: ЕМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като изслуша докладваното от съдията Томов ч. гр. д. № 778 по описа за 2019год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 ал. 2 от ГПК, образувано по частна жалба на К. И. Б. срещу определение от 12.06.2018г по ч. гр. д.1689/2017г на Софийски апелативен съд, с което е оставено без уважение искането на настоящия жалбоподател да бъде освободен от внасянето на д. такса за обжалване с частна жалба, указана му в размер на 15лв. по негова частна жалба вх.№ 17202/18.10.2017г, постъпила срещу определение от 29.09.2017г по ч. гр. д № 1689/2017г, с което е бил потвърден отказа за освобождаване от държавна такса, поискан от молителя повторно поради изменение на обстоятелствата, касателно подадени от К. И. Б. искови молби по гр. д № 916/2015г. на РС - Перник.

Поддържа се оплакване за неправилност на определението като тенденциозно и несъобразено със закона.

Частната жалба е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.Софийски апелативен съд правилно е приел, че не следва да се постановява определение за освобождаване от държавна такса по частната жалба на основание чл. 19 от ТДТССпо ГПК,след като вече е отказано освобождаване от държавна такса по делото-исково производство.Искането се преценява не само с оглед на конкретно задължение да се плати държавна такса или съдебни разноски по жалбата, съответно във връзка с отговора по нея, а доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите...