Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 34 от 26.03.2018 г., постановено по адм. дело № 204/2017 г. по описа на Административния съд – Габрово.
С касационната жалба, подадена от И.Г, се обжалва решението в частта, в която исковата му претенция е отхвърлена до пълния ѝ размер. Посочено е, че размерът на присъденото обезщетение не е определен правилно.
Касационната жалба, подадена от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/, чрез процесуален представител юрисконсулт Х.О, е против решението в осъдителната му част. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Посочено е, че решението не е съобразено със събраните по делото доказателства. Иска се цялостна отмяна на обжалваното решение. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответната страна по тази касационна жалба – И.Г, не изразява становище.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност и на двете касационни жалби. Обжалваното решение е правилно и обосновано, не са налице сочените касационни основания.
Върховен административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационните жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими. Разгледана по същество, касационната жалба на И.Г е неоснователна, а тази на ГДИН – частично основателна.
С обжалваното решение съдът е осъдил Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. С. да заплати на И.Г обезщетение в общ размер на 1000 лева за претърпени неимуществени вреди за периода 01.01.2016 г. – 29.03.2017 г., изразяващи се в уронено достойнството, превишено неизбежното ниво на страдание и допуснато нарушение на правото му да не бъде подлаган на нечовешко и унизително отношение по чл. 3 от ЕКПЧОС чл. 3 и чл. 21, ал. 1 от ЗИНЗС. Обезщетението е присъдено за две нарушения – неосигуряване на санитарен възел, при който лицето да може да се усамоти и друг да няма визуален достъп до него, което уронва човешкото му достойнство, за което нарушение е определен размер на обезщетението от 800 лева, и за липса на маса и стол в килията за процесния период, за което нарушение е определен размер на обезщетението от 200 лева. В останалата част съдът е отхвърлил исковата претенция до пълния ѝ претендиран размер, като е приел, че по делото не са представени доказателства относно останалите твърдения на ищеца.
За да уважи исковата претенция на И.Г, съдът, позовавайки се на събраните гласни доказателства от свидетеля по делото, приел, че санитарният възел е бил разположен в спалното помещение на Георгиев, без да е имало възможност за поставяне на преграда и по този начин ищецът не е можел да се усамоти, можело е да бъде следен при осъществяване на физиологичните си нужди от други лица /охраната/. Прието е още, че по делото е доказано нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ППЗИНС – в килията на Георгиев не е имало маса и стол, като този факт се потвърждава и от справката на ответника относно наличните мебели в килията. Посочено е, че изискването за такъв инвентар е в съответствие с правото на лишения от свобода за задоволяването на най-основните му жизнени потребности.
В останалата част, с която съдът е отхвърлил исковата претенция до пълния ѝ претендиран размер, е прието, че по делото не са представени доказателства относно останалите твърдения на ищеца: не е установено нарушение на правото на вероизповедание на ищеца или пък да не е имал възможност за осъществяване на телефонни обаждания; не е доказано на Георгиев да е отказан преглед или лечение, когато такива са били нужни, с оглед здравословното му състояние; килията в която е пребивавал – № 108, е с полезна площ от 5, 2 кв. м., поради и което не се доказва да не му е била предоставена нужната жилищна площ съгласно нормативните изисквания; изпълнено е изискването на чл. 86, ал. 1, т. 1 ЗИНЗС, според което лишените от свобода имат право на престой на открито не по-малко от един час на ден, като в случая на ищеца е била предоставяна такава възможност за престой навън от час и половина; прието е, че независимо, че на мястото за престой на открито не е имало тоалетна и течаща вода, по делото няма данни на Георгиев да му е било забранено да ползва такива в самата сграда, като също така ползването им там не го е лишавало от правото му на престой на открито, съответно, няма данни по делото, че при връщане в сградата по такъв повод или за ползване на вода, на Георгиев да му е било забранено да се върне след това обратно на мястото, определено за престой на открито; по делото не е доказано нарушаване на правото на ищеца по чл. 87 ЗИНЗС, според която разпоредба лишените от свобода могат да слушат радиопредавания и да гледат телевизия по ред, установен от началника на съответното място за лишаване от свобода.
Касационната инстанция споделя изводите на съда, относно основателността на претенцията на ищеца за липсата на стол и маса в обитаваната от него килия, но счита, че решението следва да се отмени в частта му, с която е уважена исковата претенция в останалата ѝ част, а именно за сумата от 800 лева.
С оглед наличните данни и доказателства по делото, безспорно се установяват всички елементи от фактически състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ относно твърденията на Георгиев за понесени неимуществени вреди от липсата в килията на стол и маса. Правилно и законосъобразно съдът е счел, че със събраните доказателства по делото се установяват по безспорен начин наличието на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГДИН, относно привеждане на обитаваното от ищеца помещение съобразно изискванията на ППЗИНЗС. Съгласно чл. 21, ал. 1 ППЗИНЗС спалните помещения се обзавеждат с отделни легла за настанените лица, снабдени със спални принадлежности, шкафчета за лични вещи, маса, столове, осветителни и отоплителни тела. Както правилно съдът е посочил, в представените от страна на ответника справки не се установява наличието на маса и стол в обитаваната от Георгиев килия, като също така ответникът не е и оспорил твърдението на ищеца за липсата им. Правилно съдът е посочил, че наличието на шкафче за лични принадлежности не може да замени нуждата от такива мебели, защото изискването за тях е в съответствие с правото на лишения от свобода за задоволяването на най-основните му жизнени потребности.
Настоящият състав не споделя становището на съда, че И.Г е понесъл неимуществени вреди – уронване на достойнството му и нарушение на правата му по чл. 3 ЕКПЧОС от това, че по отношение на санитарния възел, намиращ се в килията му, не е имало възможност за поставяне на преграда и по този начин ищецът не е можел да се усамоти, като е могло да бъде следен при осъществяване на физиологичните си нужди от други лица /охраната/.
Видно от представената от страна на ГДИН справка рег. № 5832/26.10.2017 г. с определение на № 425/15.12.2015 г. на Окръжен съд Ловеч режимът за изтърпяване на наложеното на И.Г наказание е променен от строг на специален поради огромния брой наказания, налагани на ищеца, повечето от които за физическа саморазправа с други лишени от свобода, отказ да изпълни законово разпореждане на надзирател, грубо и провокативно поведение спрямо служители, включващо заплахи, закани и нецензурни изрази. С. З № 807 от 12.06.2017 г. на Началник затвор гр. Л., е продължен периода за изтърпяване на наказанието на ищеца при специален режим, като мотивите за издаването на заповедта са идентични с горепосочените.
Във връзка с гореизложеното, следва да се посочи, че съгласно чл. 71, ал. 2 ЗИНЗС лишените от свобода на специален режим се настаняват в постоянно заключени помещения при засилен надзор и охрана. В чл. 54 ППЗИНЗС е посочено, че лишените от свобода на специален режим: изтърпяват наказания в затвори от закрит тип; се настаняват в постоянно заключени помещения при засилен надзор и охрана; не могат да участват в колективни мероприятия с други лишени от свобода, поставени на общ и на строг режим; могат да работят в отделни помещения при наличие на подходяща работа при засилен надзор и охрана. Следователно, от всичко посочено до тук следва, че режимът, при който изтърпява наказанието си И.Г, изисква ищецът да е под постоянно наблюдение – засилен надзор. Именно поради това килията, която обитава ищецът, следва да е така пригодена, че органите към ГДИН /охраната/ да могат във всеки един момент да осъществяват изискващия се от закона надзор над лишения от свобода. Следователно, липсата на преградни стени на санитарното помещение, намиращо се в килията, обитавана от Георгиев, е следствие на специалния режим на изтърпяване на наказанието, наложено на ищеца, поради лошото му поведение в затвора, поради и което няма как от това по отношение на И.Г да произтичат неимуществени вреди.
Настоящия състав напълно споделя становището на съда за недоказаност и неоснователност на исковата претенция на И.Г до пълния ѝ предявен размер. Както правилно е посочено, ищецът не е успял да докаже, че провеждането на престой на открито, заедно с други лишени от свобода с наложени наказания доживотен затвор, му е причинило неимуществени вреди, изразяващи се в уронено достойнството, страдание и допуснато нарушение на правото му да не бъде подлаган на нечовешко и унизително отношение по чл. 3 от ЕКПЧОС чл. 3 и чл. 21, ал. 1 от ЗИНЗС. Също така, по делото не са представени и доказателства относно твърдения на ищеца, че е било нарушено правото му на вероизповедание, че не е имал възможност за осъществяване на телефонни обаждания и че му е отказан преглед или лечение, когато такива са били нужни, с оглед здравословното му състояние. По делото безспорно е доказано, че килията в която е пребивавал – № 108, е с полезна площ от 5, 2 кв. м., от където и следва, че не е нарушено правото му за минимална площ за обитаване от 4 кв. м. По отношение на И.Г е изпълнено и изискването на чл. 86, ал. 1, т. 1 ЗИНЗС, според което лишените от свобода имат право на престой на открито не по-малко от един час на ден, като в случая на ищеца е била предоставяна такава възможност за престой навън от час и половина, като не е доказано и твърдението му, че поради липса на течаща вода и тоалетна на мястото за провеждане на престоя на открито, на него са му нанесени неимуществени вреди, защото дори и да има такава липса, то по делото няма данни на Георгиев да му е било забранено да ползва вода и тоалетна в самата сграда на затвора, като също така ползването им там не го е лишавало от правото му на престой на открито, съответно, няма данни по делото, че при връщане в сградата по такъв повод или за ползване на вода, на Георгиев да му е било забранено да се върне след това обратно на мястото, определено за престой на открито. В заключение следва да се посочи, че по делото не е доказано и нарушаване на правото на ищеца по чл. 87 ЗИНЗС, според която разпоредба лишените от свобода могат да слушат радиопредавания и да гледат телевизия по ред, установен от началника на съответното място за лишаване от свобода.
Въз основа на изложеното до тук, настоящата инстанция намира, че касационната жалба на ГДИН е частично основателна. Обжалваното решение следва да се отмени по отношение на определеното от съда обезщетение за претърпените неимуществени вреди от И.Г по отношение на липсата на прегради на санитарното помещение, намиращо се в килията му, поради което следва размерът на обезщетението да бъде намален от 1000 лева на 200 лева, ведно със законната лихва до окончателното заплащане на сумата, а за разликата до 1000 лева, искът следва да бъде отхвърлен. В останалата част обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
На ответника не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение поради това че разпоредбата на чл. 10 ЗОДОВ е специална по отношение на регламентацията по АПК и ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от този закон, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. В ал. 3 на същия текст, законодателят изрично е разграничил понятията "разноски по производството", "държавна такса" и "възнаграждение на адвокат", както и последиците при уважаване на предявения иск в пълнота или частично. В разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. 3аконодателя е приравнил възнагражденията на юрисконсултите с тези на участвалите в производството адвокати. След като при отхвърляне на иска изцяло е предвидено присъждане единствено и само на "разноски по производството", претенцията за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение се явява недопустима.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 34 от 26.03.2018 г., постановено по адм. дело № 204/2017 г. по описа на Административния съд – Габрово в частта, с която е осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - гр. С., да заплати на И.Г обезщетение за размера над 200 лева за претърпени неимуществени вреди в резултат на престоя му в З. Л за периода от 01.01.2016 г. до 29.03.2017 г., ведно със законна лихва до окончателното изплащане на обезщетението, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Г срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - гр. С. иск за заплащане на обезщетение за сумата над 200 /двеста/ лева до размера от 1000 /хиляда/ лева за претърпени неимуществени вреди в резултат на престоя му в З. Л за периода от 01.01.2016 г. до 29.03.2017 г., ведно със законна лихва до окончателното изплащане на обезщетението. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението е окончателно.