Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на С.Б, действащ като ЕТ „С.Б - 90“, представен от адв. Н.А, срещу решение № 2115/22.10.2018 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 810 по описа за 2018 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № Р-16001316004401-091-001/08.12.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, в потвърдената и изменената при оспорването по административен ред част. Касаторът заявява трите категории основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК.Оните му доводи са за неустановеност на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за провеждане на ревизията по реда на чл. 122-124а ДОПК. Отрича да съществуват информационни източници за осъществени от него доставки на услуги, обвързани с получените от „К. Б. М“ ЕАД и „Т. Б“ ЕАД, извън услугите, за които е издал фактури и ползваните лично и от работниците му. Възразява против изводите на съда за начина на формиране на данъчните основи, включително отказа да ги намали с върнатите от оператора суми под формата на бюджет, тъй като представлявали отстъпки. Заявява убеждение, че от фактите следва качеството му на посредник и довереник на оператора с ползвателите на обществената електронна съобщителна услуга. С тези факти не се обосновавало провеждането на ревизията по особения ред, а материалноправни последици – отказ да се признаят разходите за получените услуги и правото на приспадане на данъчен кредит за доставките на услуги. Иска отмяна на решението и на съответната част от РА или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Претендира деловодни разноски.
Ответникът по касация директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив отрича основателността на касационната жалба. Иска присъждане на разноски за касационната съдебна инсатнция.
Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.
Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд прие за установено следното:
Пред АС Пловдив е обжалван ревизионния акт, в частта неотменена при оспорването по административен ред, с която, при ревизия проведена по правилата на чл. 122-124а от ДОПК и обоснована с предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, в тежест на С.Б, като едноличен търговец с фирма ЕТ „С.Б – 90“ са установени допълнителни задължения за ДДС в общ размер 119 083.71 лева в данъчни периоди от м. 01.2011 г. до м. 05.2016 г. с лихви за забава в общ размер 51 432.30 лева; допълнителни задължения за подоходен данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2011 - 2015 г. в общ размер 78 793.41 лева с лихви за забава в общ размер 29 352.57 лева; както и допълнително установени задължения за задължителни осигурителни вноски (ЗОВ) за 2011 - 2015 г.: вноски за ДОО за самоосигуряващо се лице в общ размер 12 873.35 лева, вноски за ЗО за самоосигуряващо се лице в размер 7 861.16 лева и вноски за ДЗПО – УПФ в размер 4 746.83 лева, ведно със закъснителни лихви. Размерите на публичните задължения са съобразени с частичната отмяна и частичното изменение на РА с решението на ДДОДОП.
Според приходната администрация ревизираното лице в периода 01.01.2011 г. е осчетоводило фактури за услуги /разговори, данни, съобщения/ от „К. Б. М“ ЕАД и „Т. Б“ ЕАД общо на стойност 867 617.31 лева, като данъчната основа на фактурите е отчетена по сметка 602 „Разходи за външни услуги“. Отчетените приходи от телефонни услуги и такси са на обща стойност 91 906.32 лева с начислен ДДС 18 381.18 лева. Прието е, че значителното превишаване на стойността на получените от едноличният търговец над фактурирането телефонни услуги индикира укриване на приходи, а това сочи на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2, т. 1 ДОПК.
Отчетната стойност на получените от РЛ услуги е изчислена като данъчната основа на фактурираните услуги е намалена с основите на ползваните от него услуги и номерата с нулево потребление. Общият размер на приходите е установен по отчетната стойност на услугите, увеличена с по един лев на всяка предоставена на трето лице карта /по информация на „Фемили дизайн“ ЕООД/. Данъчната основа за облагане с подоходния данък е определена като сума на декларираните от търговеца и укритите приходи, намалена с дължимите ЗОВ. Към нея е отнесена ставката по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ, а от установените задължения са приспаднати платените данъци. ДДС е начислен върху неотчетените приходи от продажби по данъчни периоди. ЗОВ са определени върху максималния размер на осигурителния доход по ЗБДОО за съответната година, тъй като новоопределеният размер на осигурителния доход е по-голям. От годишните изравнителни вноски са приспаднати платените авансови вноски. Начислени са лихви за забава за разликата.
С първоинстанционното решение е отхвърлено оспорването срещу РА.
Установяванията на административния съд следват тези на администрацията. Мотивите на съдебния акт съдържат констатации за представяне от РЛ само на първа страница от издадените му от оператора фактури, които не съдържат информация за телефонни номера и тяхното потребление. Такава информация не била предоставена и за ползваните от търговеца и служителите му номера. Като информационен източник за начина на формиране на цената на услугите към третите лица са ползвани обясненията на «Фемили дизайн» ЕООД. Отхвърлени са доводите за безвъзмездност на предоставените от жалбоподателя услуги и дължимо намаляване на приходите с представляващи отстъпка бонуси. Безвъзмездният характер на услугите не се установявал от договори от 2007 г. с прекратено действие на 10.03.2008 г., а отстъпката не била пренесена към крайните клиенти. Според съда не съществуват доказателствени средства жалбоподателят да е действал като посредник. Решаващият извод е за установеност на предпоставките за провеждане на ревизията по особения ред и за правилно определяне на ДО и осигурителния доход за установяване на задълженията за данъци и за ЗОВ. Първоинстанционното решение е правилно.
Изцяло по причини у ДЗЛ не са създадени информационни следи за лицата, на които са предоставени за ползване картите, чрез които се осъществява потребяването на електронни съобщителни услуги на оператора „К. Б. М“ ЕАД, респ. „Т. Б“ ЕАД, както и за условията на ползването. Не съществуват и информационни източници касаторът да е действал като посредник или като довереник на Космо/Теленор. Всъщност двете качества се изключват взаимно. Едноличният търговец или е посредничил за сключването на договори между оператора и потребителите на телекомуникационни услуги /без да се твърди и да се установява сключването на конкретни сделки в резултат на съдействието му/ или е бил натоварен от оператора с или без упълномощаване да сключи сделки от негово или от свое име с трети лица за ползване на предоставяни от него услуги. Следва да се има предвид и че дейността на посредника по хипотеза е възмездна, като му се дължи възнаграждение от едната или от двете страни съобразно уговорката, а при липса на уговорка – дължи се обичайното възнаграждение за този вид дейност според случая и от двете страни /чл. 51 ТЗ/. Възмездна е и дейността на комисионера /вж. чл. 348, ал. 1 ТЗ/.
Синтетичното водене на приходните и разходните сметки от касатора препятства определянето на резултати за всяка дейност /по заключението на ССЕ/. Така не се потвърждава твърдението му за безвъзмездност на осъществените от него доставки и ограничаването на дейността му за събиране на сумите от третите лица за ползването на предоставените от Космо/Теленор услуги. Обратно, по обясненията на „Фемили дизайн“ ЕООД услугите на оператора са префактурирани от ЕТ „С.Б – 90“ с надценка от 1 лев на карта. С този факт, както и предвид декларираната основна дейност на търговеца, която включва телекомуникационни услуги, на метода на дедукцията е основано заключението, че цената на предоставените от РЛ услуги включва отчетните стойности на получените услуги с надценка от един лев на карта. При отчитането на формирани по този начин приходи се очертава значителна разлика с декларираните. Това несъответствие сочи на укрити приходи и обосновава основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред.
Основаването на определянето на основата за облагане с данъци и за определяне на ЗОВ на обясненията на „Фемили дизайн“ ЕООД за надценката на услугите е съобразено с разпоредбата на чл. 122, ал. 2, т. 16 ДОПК.
Неоснователен е доводът за дължимо намаляване на размера на приходите с предоставени от оператора бонуси, тъй като с тях не са намалени плащанията на третите лица. Отстъпките са начислявани текущо от Космо/Теленор и са посочени във фактурите с получател РЛ.
Неоснователен е и доводът за поправимост по правилата на материалния закон на последиците от дейността на касатора. Разходите за получаване на предоставяни впоследствие от него услуги за свързани с дейността му. Престациите към клиентите му са възмездни. Т.е не са възникнали нито данъчни постоянни разлики по чл. 26, т. 1 ЗКПО, нито основание по чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС да се откаже правото на приспадане на данъчен кредит.
Липсват конкретни касационни оплаквания срещу решението относно начина на определяне на размера на данъците и на ЗОВ.
Дължимо е оставяне в сила на правилното съдебно решение.
При този изход на делото на ответника по касация се дължат деловодни разноски за касационната съдебна инстанция на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер 5 659.55 лева.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2115/22.10.2018 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 810 по описа за 2018 г.
ОСЪЖДА С.Б, действащ като ЕТ „С.Б - 90“, да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив деловодни разноски в размер 5 659.55 лева. Решението е окончателно.