Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

С решение № 1474/20.07.2018 г. по адм. д. № 541/2017 г. Административен съд – Бургас е отменил по жалба на „БОДО 09“ ООД, ЕИК 200599331, Акт за установяване на задължения по декларация № 797-1/11.11.2016 г., издаден от орган по приходите при О. Р, мълчаливо потвърден от директор на дирекция „Местни приходи от данъци и такси“ (МПДТ), О. Р, в частта, с която са определени задължения за такса битови отпадъци (ТБО) за сметосъбиране и сметоизвозване за 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г. за сумата в общ размер на 3 235, 99 лв. главница и съответната на нея лихва и за поддържане на местата за обществено ползване за периода 2012 г. и 2013 г. за сумата в общ размер на 1 109, 49 лв. и съответната лихва, и е отхвърлена жалбата на дружеството в останала й част. О. Р е осъдена да заплати на „БОДО 09“ ООД разноски в размер на 200 лв.

Срещу така постановеното решение са подадени две касационни жалби:

Кметът на О. Р обжалва съдебното решение в частта, с която е отменен АУЗД № 797-1/11.11.2016 г., издаден от орган по приходите при О. Р, мълчаливо потвърден от директор на дирекция „МПДТ“. Излага подробни доводи за неправилност на съдебния акт като постановен в нарушение на материалния закон, тъй като от общината се предоставят всички видове услуги, за които са начислени ТБО с процесния акт. Представят се допълнителни доказателства за тези обстоятелства.

Ответникът по касационната жалба на Кмета на О. Р – „БОДО 09“ ООД – не се представлява в съдебното производство пред касационната инстанция и не взема становище по жалбата.

„БОДО 09“ ООД, със седалище и адрес на управление: с. С. рид, община Р., ЕИК 200599331, обжалва решение № 1474/20.07.2018 г. по адм. д. № 541/2017 г. на Административен съд – Бургас, в частта с която съдът е отхвърлил жалбата срещу Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 797-1/11.11.2016 г., издаден от орган по приходите при О. Р, мълчаливо потвърден от директор на дирекция „МПДТ“. Касаторът излага подробни доводи за неправилност на съдебния акт като постановен в нарушение на материалния закон отм. енително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Обсъжда фактите, при които е издаден АУЗД, като навежда съображения във връзка с твърденията си за неговата незаконосъобразност. По отношение правилността на постановеното съдебно решение касаторът твърди, че съдът неправилно е приложил материалния закон, тъй като реалното предоставяне на услугите по чл. 62 ЗМДТ по отношение имота не е доказано, тъй като имотът се намира извън строителните граници на населеното място и по отношение на него не се предоставя услугата по поддържане на местата за обществено ползване. Излага съображения, че т. нар. „сметища“, за които общината е представила актове за публична общинска собственост не представляват депа за битови отпадъци по смисъла, вложен в специалния ЗУО (ЗАКОН ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ) (ЗУО) и Наредба № 6/27.08.2013 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци (чл. 9, чл. 10, чл. 11, чл. 16, чл. 17 и сл.).

Ответникът по касационната жалба на „БОДО 09“ ООД - директор на дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ (МПДТР) при О. Р – не се представлява в съдебно заседание пред касационната инстанция и не взема становище по жалбата. Постъпил е писмен отговор от Кмета на О. Р, чрез упълномощен процесуален представител.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и за неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба на Кмета на О. Р е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но не от надлежна страна, поради което е процесуално недопустима. Ответник в първоинстанционното производство е бил Директорът на Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ при О. Р, който е компетентният решаващ орган при обжалване на акт по чл. 107, ал. 3 ДОПК, вр. чл. 4, ал. 5 ЗМДТ. Кметът на О. Р няма качеството на страна и не е взел участие като такава в първоинстанционното производство, поради което и на основание чл. 210, ал. 1 АПК не е легитимиран да обжалва постановеното решение. Кметът на общината не е и лице по чл. 210, ал. 2 АПК, дори и в качеството на представляващ общината, тъй като осъдителният диспозитив за разноските по отношение на общината се дължи на обстоятелството, че надлежният ответник е административен орган в общината. С оглед изложеното касационната жалба на Кмета на О. Р като недопустима, следва да бъде оставена без разглеждане.

Касационната жалба на „БОДО 09“ ООД е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Първоинстанционният съд е обсъдил подробно релевантната за спора фактическа обстановка, която не следва да бъде излагана повторно. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 797-1/11.11.2016 г., издаден от орган по приходите при О. Р, мълчаливо потвърден от директор на дирекция „МПДТ“ в О. Р, в частта, с която са определени задължения за ТБО за 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г., на „БОДО 09“ ООД, като собственик на недвижим имот, деклариран с декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. № 5209006380/29.08.2016 г., отнасяща се за имот с партиден № 5209F10026, с адрес на имота 8534 с. С. рид, представляващ земя и сграда. След оспорване на акта в посочената част, по административен ред е потвърден мълчаливо от директор на дирекция „МПДТ“ в О. Р.

Административният съд е извършил пълна проверка за законосъобразност на административния акт и е заключил, че е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, изложени са конкретни фактически и правни основания, спазени са процесуалните правила. Обосновал е изводи, че актът не съответства на материалния закон относно част от установените задължения за ТБО, поради което го е отменил, а в останалата част е отхвърлил жалбата на „БОДО 09“ ООД като неоснователна.

Решението е правилно в обжалваната от „БОДО 09“ ООД част.

Неоснователен е доводът за неправилно приложение на материалния закон.

Не са налице твърдените процесуални нарушения при издаването на АУЗД, тъй като тезата, че чл. 107 ДОПК не е приложим по отношение на ТБО не е в съответствие със закона. Както се сочи и в касационната жалба чл. 4, ал. 1-5 ЗМДТ препращат към реда за установяване на публичните вземания в ДОПК, а чл. 9б ЗМДТ предвижда, че установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по реда на чл. 4, ал. 1 – 5.

Липсата на подробни мотиви в обжалвания пред първоинстанционния съд АУЗД не е самостоятелно основание за отмяната му, тъй като съгласно чл. 160, ал. 1 и ал. 3 ДОПК, съдът следва да реши делото по същество, като има правомощията да отмени изцяло или частично обжалвания акт, да го измени в обжалваната част или да отхвърли жалбата, и само ако естеството на акта не позволява решаването по същество, съдът може да го отмени и да върне преписката на компетентния орган по приходите със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В ал. 4 на цитираната разпоредба е направено уточнение, че ал. 3 не се прилага за ревизионните актове. Съгласно чл. 144, ал. 1 ДОПК по реда за обжалване ревизионен акт се обжалват и другите актове, издавани от органите по приходите, доколкото в този кодекс не е предвидено друго. В разпоредбата на чл. 107, ал. 4 ДОПК е предвидено друго само по отношение на компетентния решаващ орган във фазата на административното обжалване на АУЗД, поради което в останалата си част обжалването следва да протече по реда за обжалване на ревизионните актове, следователно съдът е инстанция по същество и има правомощието да се произнесе относно дължимостта на установените публични задължения, независимо от допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на акта.

Неоснователно е касационното оплакване за липса на доказателства за реално ползване на предоставяните услуги по чл. 66 ЗМДТ, оттам и твърдението за недължимост на такса битови отпадъци за проверявания период. Фактическите установявания на органа, възприети и от съда, кореспондират на доказателствата по делото. Административният съд е преценил събраните по делото доказателства отделно и в съвкупност съобразно тяхната допустимост и относимост. Формирал е съответни на доказателствения материал изводи по релевираните от страните доводи, обсъдил е фактите от значение за предмета на спора и приложимото към тях право, като е даден правно и логически обоснован отговор на спорните по казуса въпроси. Решението е постановено след цялостна служебна проверка на административния акт в изпълнение на изискването на чл. 168 АПК и при излагане на мотиви, обуславящи постановения от съда правен резултат.

Неоснователни са направените възражения, че оспорените задължения за ТБО са били вече определени със съобщение по реда на чл. 69, ал. 2 ЗМДТ. Това съобщение не представлява индивидуален административен акт и има само уведомителен характер.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е обосновал правилен извод, че последните два вида услуги са извършвани на територията, в която се намира имотът на дружеството. Услугите по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и за обезвреждане на отпадъците в депа или други съоръжения не са обвързани с конкретен имот, а целта на тяхното предоставяне обслужва интересите на населението на цялата община/район, свързани с поддържане на чистотата на териториите и обезвреждането на отпадъците, генерирани от жизнената дейност на населението и от съответните имоти на територията й. Без значение за определяне на дължимата ТБО по отношение на тези два вида услуги е обстоятелството дали имотът генерира битови отпадъци и в какъв размер.

Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 4 ЗМДТ (в приложимата ред. ДВ, бр. 53/2012 г.) в услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване се включва почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковете и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване. Законодателят е приел, че общото ползване предполага и обща отговорност за събиране, транспортиране и третиране на генерираните битови отпадъци по смисъла на §1, т. 4 ДР на ЗУО.

За да е налице задължение за заплащане на такса поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, необходимо е общината не само да е определила вида и териториалния обхват на предоставяне на услугата, но и фактически да я предоставя. Тогава, когато услугата не се предоставя, такса не се дължи - чл. 71, т. 2 ЗМДТ. Тъй като не е обвързана от фактическото ползване на имота от задълженото по чл. 11 ЗМДТ лице, за тази услуга не е налице възможност предварително да се декларира неползване. След като е установил реалното предоставяне на услугата на територията на с. С. рид за 2014 г. и за 2015 г., правилно съдът е отхвърлил жалбата срещу АУЗД в тази му част.

Относно третия вид услуга - обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа или на други съоръжения за обезвреждане, законодателят е приел, че такса за тази услуга не се събира, когато общината няма депа или други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци. Тъй като тази услуга също не е обвързана изцяло с фактическото ползване на имота от задълженото по чл. 11 ЗМДТ лице, досежно нея също не е налице възможност предварително да се декларира неползването й.

Що се отнася до услугата по „обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битовите отпадъци“, по делото е установено, че е налице депо, което се ползва от жителите на общината. Това се потвърждава от представените по делото актове за публична общинска собственост на О.Р.Е защо, по аргумент от чл. 71, т. 3 ЗМДТ (в приложимата редакция за процесните периоди), такса за тази услуга се дължи. Поради това първоинстанционният съд правилно е приел, че АУЗД е законосъобразен в посочената част.

Услугата по обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа или на други съоръжения за обезвреждане завършва визираното в чл. 7, ал. 1 от ЗУО задължение на лицата, при чиято дейност се образуват битовите отпадъци. Тази услуга е необходима както по отношение на битовите отпадъци, получени от сметосъбирането и сметоизвозването, така и за битовите отпадъци, получени от поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване, така и за осигуряване на общото задължение на общината по обезвреждане на битовите отпадъци. Именно с оглед на това в ЗУО са определени задълженията на общините по третиране на отпадъците, както и правните форми, чрез които това може да става. Предпоставките за дължимост на таксата за тази услуга са: правният субект да има качеството на лице по чл. 64, ал. 1 ЗМДТ; общинският съвет да е определил размера на таксата за услугата; общината да ползва депо за обезвреждане на битови отпадъци или друго съоръжение за тяхното обезвреждане. Това следва от изричната разпоредба на чл. 63, ал. 1 ЗМДТ, съгласно която таксата за услугата обезвреждане на битови отпадъци е дължима и когато имотът попада извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци. Дължимостта на тази такса обаче, за разлика от другите две услуги, законодателят не е обвързал с доказването на фактическото предоставяне на услугата, а е приел, че услугата се предоставя винаги, когато общината ползва депо за обезвреждане на битови отпадъци. Член 71, т. 3 ЗМДТ изрично сочи, че таксата не се дължи единствено, когато общината няма депо или друго съоръжение. С оглед на това, законодателят е приравнил правните последици на фактическо ползване на услугата обезвреждане на битови отпадъци на факта на ползване на депо за обезвреждане от общината. При така установената законова регламентация, при доказаност по делото на факта, че дружеството е правен субект по смисъла на чл. 64 ЗМДТ и че общината ползва депо за обезвреждане на битови отпадъци, следва дължимостта на таксата за обезвреждане.

Предвид изложеното, като е отхвърлил жалбата на „БОДО 09“ ООД срещу АУЗД в горепосочената част, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на правния спор разноски в полза на касатора не следва да бъдат присъждани.

Ответникът не е поискал присъждане на разноски, поради което такива не следва да се присъждат.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение

РЕШИ:

О. Б. Р. касационната жалба на Кмета на О. Р против решение № 1474/20.07.2018 г., постановено по адм. д. № 541/2017 г. по описа на Административен съд - Бургас.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1474/20.07.2018 г., постановено по адм. д. № 541/2017 г. по описа на Административен съд – Бургас, в частта с която съдът е отхвърлил жалбата на „БОДО 09“ ООД срещу Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 797-1/11.11.2016 г., издаден от орган по приходите при О. Р.

Решението, в частта с която е оставена без разглеждане касационната жалба на Кмета на О. Р, подлежи на обжалване с частна жалба в седмодневен срок от съобщаването пред петчленен състав на Върховния административен съд, а в останалата си част е окончателно.