Производството e по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на И.Х от [населено място] срещу решение № 1879 от 28.08.2018 г. по адм. д. № 1175 по описа за 2018 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 2153-15-68 от 29.03.2018 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив.

Изложените доводи за необоснованост и неправилно прилагане на чл. 114, ал. 1 от КСО са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

О. Д на Териториално поделение на Националния осигурителен институт, гр. П., е оспорил касационната жалба в писмен отговор.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд я намери за основателна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е решение № 2153-15-68 от 29.03.2018 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. П., в частта, потвърждаваща разпореждане № [ЕГН] / Протокол №3045-15-14 от 13.02.2018 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, за установеното задължение на И.Х от [населено място] за възстановяване на неоснователно изплатени суми за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст за периода 01.01.2013 г. – 28.02.2015 г. в размер на разликата над 253.31 лв. до 522.28 лв. (главница и лихви).

С постановеното решение Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като е приел, че е налице недобросъвестност от страна на жалбоподателя и той не може да черпи права от...