Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с § 149 ал. 1 от ПЗР на ЗИД на АПК (ДВ бр. 77/2018г.) и във връзка със ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) (ЗУТ).

Образувано е по касационна жалба на Б.В от [населено място], чрез процесуалния му представител адв.. Д, срещу решение № 1580 от 19.07.2018г. по адм. д. № 755/2018г. на Административен съд – гр. В., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 041 от 09.02.2018г. на Кмета на район „В. В“ на община В., в частта й на т. 2 и 4, с които за него се създават задължения за доброволно премахване на установения на основание чл. 225 ал. 2 т. 2 и чл. 225а ал. 1 от ЗУТ незаконен строеж "едноетажна жилищна сграда в ПИ с идентификатор № 10135.4501.1470 по кадастралната карта и регистар на гр. В.“ и в частта, с която е наредено при липса на доброволно изпълнение да се извърши принудително такова за сметка на Б.В. С решението жалбоподателят е осъден да заплати и разноските по делото.

В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона. Твърди, че неправилно той е определен като лице, което следва да понесе тежестта на премахване на незаконния строеж, тъй като по делото е безспорно установено, че не е извършител или възложител на строежа. Посочва, че е установено, че е влезнал във владение на имота на 23.03.2016г., като стоежът е извършен от Т.Ж и неговите синове, които са подали сигнала за незаконното строителство след загубен спор за собственост на поземления имот с жалбоподателя. Поради това посочва, че не той следва да понесе тежестта на разноските за премахване на незаконното строителство, а извода в тази насока на АС – гр. В. счита за незаконосъобразен. Иска оспореното решение да...