Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
С решение № 90 от 19.04.2018 г. по административно дело № 389/2017 г. Административен съд – Кюстендил е отхвърлил като неоснователна жалбата на М.И, ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], срещу решение № 2153-09-43/07.11.2017 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) – Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане № [разпореждане] от 01.07.2017 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с което на основание § 53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. и ПМС 116/22.06.2017 г. е преизчислена пенсията в размер на 257.39 лв., считано от 01.07.2017 г.
Така постановеният съдебен акт е оспорен с касационна жалба (наименована само „жалба“) от М.И. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК – нарушение на материалния закон и необоснованост, касаторът иска отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на решение по съществото на спора, с което да бъде уважена първоначалната му жалба. Претендира и присъждане на направените разходи по делото.
Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ – Кюстендил, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на атакувания с нея съдебен акт, поради което предлага оставянето му в сила.
Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата срещу него за неоснователна.
Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му.
Атакуваният съдебен акт е правилен и не страда от твърдяните от касатора пороци, чието евентуално съществуване би обусловило наличието на отменителните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК.
Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка.
С разпореждане № 4/11.01.2001 г. на М.И е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 72.20 лв., считано от 21.11.2000 г. През периода 2001 г. – 01.07.2017 г. съгласно чл. 100 от КСО пенсионните органи ежегодно от началото на второто шестмесечие са осъвременявали тази пенсия чрез увеличаване на размера й, при спазване на правилото на чл. 70, ал. 1 от КСО и съобразно разпоредбата на § 22з, ал. 2 от ПЗР на КСО (нов – ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.04.2009 г.).
С разпореждане № [разпореждане]/01.07.2017 г. на основание § 53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО (ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) и ПМС № 116 от 22.06.2017 г. във връзка с чл. 11 от Закон за бюджета на Държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за 2017 г. е извършено преизчисляване на пенсията на М.И, като считано от 01.07.2017 г. е определен нов размер за ежемесечно изплащане от 257.39 лв. Разпореждането е атакувано от Иванов по реда на чл. 117 от КСО пред горестоящия орган, като жалбоподателят е посочил, че считано от 01.07.2017 г. преизчислената му пенсия следва да е в размер от 264.08 лв. При осъществения административен контрол директорът на ТП на НОИ – Кюстендил не е уважил сезиралата го жалба, като е аргументирал теза, че пенсията е изчислена правилно. Изложил е конкретно описание на осъвременяването и преизчисленията на процесната пенсия, включително методиката за извършването им в периода след 01.07.2006 г. до 01.07.2017 г. Описал е подробно методологията за преизчисляване на пенсиите, въведена от 01.07.2017 г., с проследяване на измененията в размера на личната пенсия на М.И въз основа на правилата за осъвременяване и преизчисляване, приложими в периодите след първоначалното отпускане на пенсията. Посочил е коректно нормативните основания за оспореното преизчисление на пенсията на жалбоподателя.
Решението на Кюстендилския административен съд, с което жалбата против решението на директора на ТП на НОИ – Кюстендил е отхвърлена, е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не е нужно дословно да бъдат преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства и заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения.
Обоснован е изводът на съда, че пенсионният орган е преизчислил процесната пенсия, съобразявайки правилото по § 53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. във връзка с чл. 11 от ЗБДОО и определеният размер от 257.39 лв. за изплащане от 01.07.2017 г. е законосъобразен.
Доводите на касатора за противното се дължат на очевидно правно-техническо смешение, защото с тях не се прави разграничение между механизма на осъвременяване на пенсиите и механизма за преизчисляване на пенсиите.
В случая е извършено преизчисляване на пенсията на М.И по новото (към онзи момент, сега отменено - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) правило на § 53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО (в приложимата за казуса редакция - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.), което за разлика от осъвременяването по чл. 100 от КСО не представлява увеличаване на стария размер на пенсията с точно определен процент (каквото всъщност претендира жалбоподателят да се извърши), а ново изчисляване на първоначално определения размер на пенсията съобразно тежестта на годините и месеците зачетен осигурителен стаж, върху който автоматично се начисляват всички извършени осъвременявания и преизчислявания от датата на отпускане на пенсията до настоящия момент, т. е. при преизчисляването се променя процента по чл. 70, ал. 1 от КСО на осигурителния стаж в зависимост от определения процент със ЗБДОО и се прави ново осъвременяване и преизчисляване от датата на отпускане на пенсията. Определеният считано от 01.07.2017 г. нов размер на пенсията на Иванов от 257.39 лв. е в съответствие със събраните доказателства и относимата нормативна уредба, цитирана по-горе. Това недвусмислено се потвърждава и от заключението на вещото лице, в което е разяснен механизмът на определяне, осъвременяване и преизчисляване на процесната пенсия от датата на отпускането й до 01.07.2017 г., като съдебният експерт потвърждава изцяло правилността на констатациите и изчисленията на пенсионния орган и на директора на ТП на НОИ – Кюстендил и относно размера на пенсията на оспорващия от 01.07.2017 г.
За пълнота следва да се посочи, че промяната в размера на отпуснатата пенсия е обусловена от предпоставката да е по-благоприятна за лицето. Когато се касае за възникнало и упражнено вече право на пенсиониране, във връзка с което е отпусната пенсия, тя може да бъде променяна при предпоставките на кодекса само в случай, че новополучаващият се размер е по-благоприятен за лицето, носител на субективното право. В настоящият казус промяната е благоприятна за пенсионера, защото в резултат на преизчисленията по новия механизъм пенсията на М.И, чийто месечен размер до 01.07.2017 г. се е равнявал на 253.59 лв., се е повишила от тази дата до сумата от 257.39 лв. – т. е. налице е реално увеличение, макар и не в размера, претендиран от касатора.
Предвид изложеното следва да се приеме, че касаторовата теза не намира опора в данните по делото и категорично се опровергава от изнесеното по-горе. Стигайки до извода за законосъобразност на обжалвания административен акт, Кюстендилският административен съд правилно е приложил материалния закон и обосновано е аргументирал диспозитива си. Отхвърляйки подадената до него жалба като неоснователна, Административен съд – Кюстендил е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което проверяваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.
С оглед неоснователността на главните искания в касационната жалба акцесорната им касаторова претенция за присъждане на сторените деловодни разноски също няма основание да бъде уважена.
Съдебни разноски от ответника по касация, за когото изходът на спора е позитивен, не са своевременно поискани, нито доказани, с оглед на което такива не се следват и нему.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК (редакция преди изменението в ДВ, бр. 77/2018 г.), Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение, РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 90 от 19.04.2018 г. по административно дело № 389/2017 г. на Административен съд – Кюстендил.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.