Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" (ОДОП) – гр. В. при ЦУ на НАП срещу Решение № 2374/06.12.2018 г., постановено по адм. дело № 2105 по описа за 2018 г. на Административен съд - Варна, с което е отменен Акт за прихващане и възстановяване (АПВ) № П-03001818053099-004-001/03.04.2018 г. на орган по приходите при ТД на НАП – гр. В., потвърден с Решение № 115/21.06.2018 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – гр. В. и преписката върната на компетентния орган по приходите в ТД на НАП – гр. В. за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът счита, че съдът неправилно приел, че изискуемостта на вземането за надвнесен корпоративен данък за 2012 г. е настъпила на 31.03.2013 г. с подаване на ГДД по чл. 92 от ЗКПО, поради което на основание чл. 110 от ЗЗД вземането не е погасено по давност към датата на подаване на искането за възстановяването му - 12.03.2018 г. Твърди се, че правнило съдът приел, че давността започва да тече от датата, на която вземането е станало изискуемо, но в конкретния случай вземането от надвнесен корпоративен данък за 2012 г. е станало изискуемо на 01.01.2013 г., до която дата се съставя годишния финансов отчет и от който момент за търговеца настъпва едно сигурно събитие, че надвнесения данък за 2012 г. ще му бъде възстановен, независимо дали е подал ГДД. Поради това поддържа, че вземането е погасено към момента на подаване на искането – 12.03.2018 г. с изтичането на общата 5 - годишна давност по чл. 110 ЗЗД, започнала...