Образувано е по жалба на „УМБАЛ Д. М“ ЕООД, ЕИК 200800019, със седалище и адрес на управление гр. Б., ул.”Възраждане” № 13, представлявано от управителя д-р Д.Б, подадена чрез пълномощника адвокат Е.К против решение № 436 от 09.03.2017 г. по адм. дело № 3483/2017 г. на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу писмена покана изх. № 29-02-974/11.12.2017 г., издадена от директора на Районна здравноосигурителна каса – Бургас и са присъдени разноски.
В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложените в жалбата събражения касаторът моли решението да бъде отменено. Претендира разноски.
Ответникът - директора на РЗОК - Бургас не е изразил становище по касационната жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес. Р. по същество е неоснователна по следните съображения:
Административният съд е потвърдил писмена покана изх. № 29-02-974/11.12.2017 г., издадена от директора на Районна здравноосигурителна каса – Бургас, с която „УМБАЛ Д. М“ ЕООД е поканено на основание чл. 76а, ал. 3 от ЗЗО да възстанови доброволно неоснователно получена сума в размер на 920, 00 лева. Съдът е приел за доказано приетото от административния орган в писмената покана обстоятелство, че лечебното заведение е допуснало нарушението на изискването на чл. 348 от НРД за медицинските дейности за 2017 г. и е налице неоснователно платена сума, представляваща хоспитализация на пациент с ИЗ № 4644 по КП № 74 на стойност 920, 00 лева, която изпълнителят е длъжен да възстанови.
Решението е правилно. Същото е постановено при точно тълкуване и прилагане на материалния закон.
Установено е от фактическа страна, че със заповед №РД-25-1344/04.09.2017 г., на основание чл. 20, ал. 1, т. 2 и чл. 72, ал. 3 от ЗЗО, директорът на РЗОК-Бургас е разпоредил извършване на финансова проверка на "УМБАЛ Д. М"ЕООД, със срок на проверката до 29.09.2017 г., с поставени задачи. За резултата от проверката е съставен протокол № 1253/07.09.2017 г. и протокол за неоснователно получени суми при извършване на контрол по изпълнението на договорите с изпълнители на болнична медицинска помощ № 1292/19.09.2017 г., от който се установява, че "УМБАЛ Д. М"ЕООД е получило неоснователно сума в размер на 920, 00 лева, която дружеството в качеството му на изпълнител е длъжен да възстанови. Това е установено в хода на проверката на хоспитализацията на ЗОЛ С.Й, с ИЗ № 4644 по клинична пътека (КП) № 74 за периода 22-26.05.2017 г., с окончателна диагноза [диагноза] и ИЗ № 4772 по КП № 187 за периода 27.05.2017 г.-12.06.2017 г., с окончателна диагноза [диагноза], [диагноза]. Проверяващите контрольори са стигнали до извода, че е налице нарушение на чл. 348 от Националния рамков договор (НРД) за медицинските дейности през 2017 г. във връзка със сключения на 12.05.2017 г. в гр. Б. договор между дружеството и НЗОК № 020903 за оказване на болнична помощ по клинични пътеки. 12.05.2017 г. в гр. Б., между НЗОК, представлявана от директора на РЗОК-Бургас, като възложител и "У"ЕООД, представлявана от д-р Д.Б като изпълнител, е сключен договор № 020903 за оказване на болнична помощ по клинични пътеки. Срещу този протокол дружеството е подало възражение вх.№ 29-02-783/26.09.2017 г. до директора на РЗОК-Бургас. В. основа на посочения протокол и след обсъждане възраженията на дружеството, на основание чл. 76а, ал. 3 от ЗЗО директорът на РЗОК Бургас е издал процесната Писмена покана изх. № 29-02-974/11.12.2017 год., с която „МБАЛ Д. М“ ЕООД е поканено в 14-дневен срок от получаване на същата доброволно да внесе сумата от 920, 00 лева по посочена сметка на РЗОК Бургас.
От правна страна нормата на чл. 348 от НРД за медициниските дейности за 2017 г. изрично предвижда, че при постъпване на пациент по терапевтична КП, по която са извършени диагностично-терапевтични процедури и доказаната диагноза в хода на лечението по тази КП индикира оперативно лечение, на изпълнителя на болнична помощ се заплаща само хирургичната КП. В случая оперативното лечение е извършено при втората хоспитализация. В хипотезата на чл. 76а ЗЗО е предвидено, че в случаите, когато изпълнителят на медицинска помощ е получил суми без правно основание, които не са свързани с извършване на нарушение по този закон, и това е установено при проверка от контролните органи по чл. 72, ал. 2, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите. В същия смисъл е клаузата по чл. 63, ал. 1 от посочения договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, като жалбоподателят се е задължил да възстанови получените без правно основание суми.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая са налице предпоставки за издаване на писмената покана. Същата е произнесена от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила за неговото издаване и при правилно приложение на материалния закон. От приложената епикриза, издадена на Йорданов за периода 22.05.2017 год. – 26.05.2017 год., в частта "Препоръки при изписване" изрично е посочено: "насочва се към ОПЛ и КОЦ и за оперативно лечение в планов порядък". Следователно, още към момента на изписване е била налице индикация, че пациентът ще подлежи на хирургична намеса. Неоснователни са наведените оплаквания във връзка с твърденията на жалбоподателя за изразено „второ мнение” пациента. Данни за подобно заявено желание не се установяват от събраните доказателства.
По изложените съображения съдът счита, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение, същото е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на процесуалните правила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 436 от 09.03.2017 г. по адм. дело № 3483/2017 г. на Административен съд Бургас. Решението не подлежи на обжалване.