Производството е по реда на гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], представено от адвокат М. Я., срещу решение № 1730/24.10.2014 г. на Административен съд Бургас по адм. д. № 2633/2013 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 021202282/29.04.2013 година, издаден от органи по приходите при ТД на НАП Б. в потвърдената при оспорването по административен ред част. Оплакванията на касатора са относими към противоречието с материалния закон и съществените процесуални правила, като касационни основания за неправилност на обжалваното решение. Относително конкретни са само доводите за неправилна оценка от съда на писмените доказателствени средства за установяване на изпълнението на доставките, за които е отказано с РА право на приспадане на данъчен кредит. Сочи значимостта само на доказването на изпълнението от прекия доставчик. Значителната част от касационната жалба възпроизвежда аргументите от жалбата до решаващия орган и отправя упреци към дейността на органите по приходите в ревизионното производство. Искането е за отмяна на решението. Без да е заявено експлицитно се иска и отмяна на РА. Претендират се деловодни разноски.

Ответникът по касация директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Б., чрез повереника си юрисконсулт И., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска присъждане на разноските за касационното съдебно производство.

Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното:

Пред АС Бургас е оспорена потвърдената при оспорването по административен ред част от от ревизионен акт № 021202282/29.04.2013 година, с която са установени в тежест на [фирма] задължения за ДДС в общ размер 1 943 238.36 лева и за закъснителна лихва 302 562.32 лева в резултат на извършена корекция на декларираните от ревизираното лице резултати по ЗДДС за данъчни периоди м....