Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно юрисконсулт Б. П., срещу решение № 2572 от 09.03.2016 г. по адм. д. № 10318/2015 г. на Върховния административен съд, пето отделение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна.

С посоченото решение тричленен състав на Върховния административен съд, пето отделение, е отменил заповед № 8121К-2474 от 28.07.2015 г., с която министърът на вътрешните работи на основание чл. 226, ал. 1, т. 7, б. "ж" във връзка с чл. 153, ал. 3, т. 2 от ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗМВР) е прекратил служебното правоотношение на М. Г. М. – полицейски инспектор V степен (началник на смяна) към Регионална дирекция "Гранична полиция" – Аерогари при Главна дирекция "Гранична полиция" – МВР, при обективна невъзможност да изпълнява служебните си задължения поради установяване на несъвместимост със службата в МВР – неограничено отговорен съдружник в Събирателно дружество (СД) "О. – В. И СИЕ" – [населено място]. За да постанови този резултат тричленният състав е приел, че при произнасянето си министърът на вътрешните работи е приложил неправилно материалния закон - според приобщените като доказателства по делото Сведение от съдружника О. В. В. и представеното едностранно предизвестие, считано от 01.01.1999 г. оспорващата заявява, че прекратява членството си в горепосочената фирма. Въпреки присъствието на процесуален представител на административния орган в съдебното заседание при представяне на документите (чл. 193, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 144 от АПК) и предвид доказателствената тежест в административния процес (чл. 170 от АПК) представените доказателства, като частни удостоверителни документи, не са оспорени по...