Делото е във фаза на втора касация.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба от Дирекция "ОДОП" - В. при ЦУ на НАП срещу Решение № 18 от 07.01.2015 г., постановено по адм. дело № 2680 от 2014 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е прогласена нищожността РА № 181202020/13.08.2012г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – В., поправен с РА за поправка № 1227355/16.08.2012г., потвърден с Решение № 711/05.11.2012г. на Д. Д „ОДОП” – В., поправено с Решение № 711-П/08.11.2012г., с който на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от С. Г. С. за ревизирания данъчен период са определени данъчни задължения по ЗДДС и лихви за забава.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани и незаконосъобразни изводи за липса на компетентност на лицето, издало заповедта за възлагане на ревизията и на това, издало Заповедта за определяне на компетентен орган /ЗОКО/, което е опорочило до степен на нищожност издадения ревизионен акт. Поддържа се, че съдът неправилно е приел, че със заповедите по чл. 112 ДОПК за определяне на компетентни да възлагат ревизията органи, териториалният директор е определил териториалната компетентност на възложилия процесната ревизия орган по приходите до територията на изнесено работно място /ИРМ/ Шумен, което е пречка той да възложи валидно ревизия на ревизираното лице, със седалище и адрес на управление в [населено място]. Иска се обезсилване на решението, а при условията на евентуалност отмяна на решението, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – [фирма] не изразява становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение...