К. Д на Дирекция „ОДОП”-В. Т. моли да бъде отменено решение № 139/23.04.2015г. по адм. д.№ 509/2014г. на Великотърновския административен съд в частта, с която е отменен РА № 061303166/26.02.2014г. на ТД на НАП-В. Т. в частта за определени осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО и ЗО с лихви за периода 1.01.2008г. – 15.02.2011г. общо 8718, 62лв и в частта, с която е намален данъка и лихвите по чл. 48 ЗДДФЛ за 2009г. на 253, 79лв и 99, 82лв съответно, и за 2010г. на 4837, 75лв и 1404, 06лв съответно като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена и в тази част като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. По съображения в писмен отговор моли решението в частта, обжалвана от другата страна като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски.

Втора касационна жалба е подадена от К. Д. против решението в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА. Поддържа, че решението е неправилно като постановено при допуснати касационни основания необоснованост и нарушения на материалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде уважена изцяло или делото да бъде върнато на съда за ново разглеждане от друг състав на съда като му бъдат присъдени разноски. По жалбата на другата страна поддържа, че е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд, І отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и изложените в тях отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационните жалби са допустими и подадени в срок.

С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 061303166/26.02.2014г. на ТД на НАП-В. Т. в частта за определени осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО и ЗО с лихви за периода 1.01.2008г. – 15.02.2011г. Със същото решение съдът е изменил РА в частта по ЗДДФЛ като е определил данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009г. 253, 79лв и с 99, 82лв лихви и за 2010г. - 4837, 75лв данък с 1404, 06лв лихви, в частта за ЗОВ, като определя същите за 2011г. в размер: ДОО – 2426, 88лв с 452, 90лв лихви, ДЗПО 948лв със 176, 92лв лихви, ЗО 1516, 80лв с 282, 62лв лихви и за 2012г.: ДОО 2426, 88лв със 199, 93лв лихви, ДЗПО 948лв със 78, 10лв лихви и ЗО 1516, 80лв със 124, 97лв лихви като е отхвърлил жалбата против РА в останалата й част.

Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. Правилен е изводът на съда, че са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 1, 2 и 7 от ДОПК за провеждане на ревизията по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК и определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Законосъобразен е изводът на съда, че в РА неправилно е определена данъчната основа за облагане като сбор от моментни превишения на разходите над приходите, вместо да се определи превишението на разходите над приходите за всяка от ревизираните години, изчислено на годишна база. Обосновано съдът е отхвърлил доводът на ревизираното лице че началното салдо за 2008г. следва да включва изтеглени суми като пълномощник на [фирма] след като по делото не са представени доказателства за предоставяне на изтеглената сума от едноличния търговец на ревизираното лице. Правилен е изводът на съда относно твърденията за предоставени заеми от трети лица и дарения от съпруга, родителите, брака и сестрата на ревизираното лице. Не са представени доказателства роднините и съпругът й да са разполагали със значитнелните суми, за които се поддържа, че са подарени на Д., нито за предаването им. Обосновано съдът не е кредитирал показанията на свидетеля И., които се опровергават от събраните доказателства за периода на работа в Гърция на сестрата на Д.. Правилно съдът е кредитирал варианта на счетоводната експертиза на стр. 13 от заключението, в който са определени облагаемите данъчни основи за всяка от годините като са включени приходите и разходите на Д. за всяка от годините. Обосновано съдът е приел, че в паричния поток се включват само парите в наличност, доколкото семейната имуществена общност обхваща само вещи, права върху вещи и влогове, когато са резултат от съвместен принос. П. в паричния поток са включени изцяло доходите като застрахователен агент и разходите за вноски в капитала на търговски дружества, направени от Д.. Доводите на втория касатор за неправилност на решението в тази част не са основателни.

Решението е правилно и в частта, с която са отменени определените осигурителни и здравни вноски за периода 1.01.2008г. – 15.02.2011г. предвид тълк. р.№ 1/18.05.2016г. по тълк. д. № 3/2015г. на Върховния административен съд, с което е прието, че разпоредбата на чл. 124а от ДОПК има материалноправен характер и не се прилага за ревизирани периоди преди 15.02.2011г., както е приел и административният съд.

Неоснователен е доводът на втория касатор, че ревизиращите органи следвало да установят, че укритите доходи са от стопанска дейност, в който случай са дължими осигурителни вноски. Ревизията е проведена по чл. 122 и сл. от ДОПК поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 от ДОПК, поради което на основание чл. 124, ал. 2 от ДОПК фактическите констатации в РА се считат за истинни до доказване на противното от ревизираното лице. Твърденията в касационната жалба, че се касае за доходи от отдаване под наем на недвижимо имущество не са подкрепени с никакви доказателства, а и не следва да се обсъждат, тъй като са направени за пръв път в касационното производство.

Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, І отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 139/23.04.2015г. по адм. д.№ 509/2014г. на Великотърновския административен съд. Решението не подлежи на обжалване.