Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Г. К. против решение № 1066 от 12.05.2015г. на Административен съд – Варна постановено по адм. дело № 3524/2014., в частта, в която е отхвърлена жалбата й против ревизионен акт № 181401554/21.07.2014г. на орган по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърден с решение № 595/10.10.2014г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно – осигурителна практика, [населено място].

Касаторът счита, че съдът е обсъдил подробно фактите по спора, но е направил погрешни правни изводи по наличието на основание по чл. 122, ал. 1 от ДОПК за облагане по особения ред. Твърди, че фактическите констатации на органите по приходите са недоказани. Посочва, че внесените и изтеглените средства по банкови сметки не представляват доход според от източниците, визирани в чл. 10 от ЗДДФЛ. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част.

Ответникът – директор на дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика", [населено място] не е изразил становище по касационните доводи.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е бил ревизионен акт, с който на С. Г. К. са установени задължения за данък върху доходите по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2007г. в размер на 7762.04 и за 2008г. в размер на 1933.67 лева и съответните лихви.

Първоинстанционният съд е отменил ревизионния акт в частта на установения данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2007г. – за разликата над 7 629.85 лева до пълния установен размер от 7762.04 лева и съответните лихви и е отхвърлил жалбата в останалата част. Предмет на касационното обжалване е решението в частта, в която е отхвърлена жалбата – по отношение на установените задължения за данък върху доходите в размер на 7629.85 лева за 2007г. и 1933.67 лева за 2008г. и съответните лихви. В отменителната част, решението е влязло сила, като необжалвано от страната, за която е неблагоприятно.

За да постанови този резултат съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган при доказано основание по чл. 122, ал. 1, т. т.7 от ДОПК за провеждане на ревизия при особени случаи. От доказателствата по делото съдът е установил, че за 2007 година източниците на средства на ревизираното лице са в общ размер от 9400 лева, от които 400 лева изтеглени от банкова сметка и 9000 лева налични към 01.01.2007г. а изразходените средства са в размер на 44041.03 лева, от които разходи за издръжка в размер на 2 792.03 лева, внесени в банкова сметка – 150 лева, покупка на недвижим имот - 41009 лева и е установил превишение на разходите над приходите в размер на 34641.03 лева. За 2008 съдът е приел, че са налице приходи в общ размер 1550 лева, суми изтеглени от банкова сметка, а изразходвани средства в общ размер 22026.62 лева, от които разходи за издръжка – 3526.62 лева, вноска в касата на [фирма] в размер на 18500 лева или превишение на разходите над приходите в размер на 20 476.62 лева.

При доказано обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, съдът е приел, че фактическите констатации в акта се считат за верни, поради което в тежест на ревизираното лице е да ги обори.

В тази връзка съдът е посочил, че обичайният размер на разходите за издръжка следва да се определи съгласно заключението на ССЕ, въз основа на статистическите данни за едно лице и действителните разходи на лицето, тъй този размер е по-нисък от половината от статистическият разход за издръжка на домакинство, определен при ревизията. Съдът се е аргументирал с обстоятелството, че ревизираното лице и съпругът й са пенсионери, няма непълнолетни деца, които да издържат, както и че определените им разходи за издръжка надхвърлят размера на получаваната пенсия.

Възраженията на жалбоподателката против констатациите на органите по приходите относно върнати суми по договори за заем – от П. С. И. в размер на 70 000 лева на 02.06.2007г. и от Ю. П. Д. в размер на 32 000 лева по разписка от 20.09.2008г., съдът е отхвърли като неоснователни. В мотивите на решението са обсъдени доказателствата относно предоставянето на заем от С. К., данните за връщането му и възможността на съответното лице да възстанови съответната сума. Твърденията, че сумите са получени от П. И. и от Ю. Д. по договор за банков кредит, съдът е отхвърлил като недоказани, предвид липсата на доказателства за изплащане на съответния кредит и такива за разходването на средствата. Съобразил е издадените на посочените лица ревизионни актове. По отношение на П. И. е приел, че за 2007 година е установено, че е налице недостиг на парични средства. По отношение на Ю. Д. при ревизията за 2005 година е прието, че договорите за заем, подписани със С. К. не са сключени.

Относно доходите от дейността на [фирма], съдът е съобразил, че ревизираното лице е получило неразпределена печалба от стопанската дейност като едноличен търговец в размер на 30 000 лева през 2009 година, която сума е включена в приходите му за този период.

За незаконосъобразно съдът е приел, изготвянето на паричен поток с недостиг на парични средства към определен момент, а не на годишна база, както и извършеното от органите по приходите компенсиране с наличните средства на съпруга към конкретните дати на установения недостиг.

По тези съображения съдът е формирал краен извод, че данъчната основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК за 2007г. и 2008г. е в размера на установеното превишение на разходите над приходите от вещото лице и дължимият данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ съответно за 2007г. е в размер на 7629.85 лева, а не определения в ревизионния акт – 7 762.04 лева и за разликата е отменил акта.

За 2008г. в решението е изчислен данък върху доходите в размер на 2047.66 лева, върху определената от експертизата данъчна основа от 20 476.62 лева, но предвид забраната за влошаване положението на жалбоподателя, съдът е приел за законосъобразен размера на задължението, определен в ревизионния акт – 1933.67 лева, като е отхвърлил жалбата в тази част изцяло. Решението е частично неправилно.

Фактическите установявания на първоинстанционния съд се подкрепят от доказателствата по делото. При изяснен от фактическа страна спор, съдът е обосновал законосъобразни изводи наличието на основание за облагане по особения ред на С. К. – превишение на разходите над приходите й за съответния ревизиран период по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК.

Възраженията в касационната жалба, че основанията за провеждане на ревизията при особени случаи не са доказани, са неоснователни. Установените от съда приходи и разходи на ревизираното лице са в съответствие с данните за получени и разходени парични средства. Преценката за несъответствие на имущественото и финансово състояние на ревизираното лице за ревизирания период по чл. 122, ал. 1, т. 7 то ДОПК включва изследване на всички получени приходи и направени разходи, включително теглени и внесени суми по банкови сметки, а не само на доходи по смисъла на чл. 10 от ЗДДФЛ, както се твърди в касационната жалба.

Основният спорен фактически въпрос, според касатора, е във връзка с получени 70 000 лева – върнат заем от П. И. за 2007г. и 32 000 лева, върнат заем от Ю. Д.. По отношение на първия договор за заем, съдът е съобразил, че в ревизионния акт на И. органите по приходите са признали, че договорът е сключен и заемът е предоставен. По този договор спорно е било обстоятелството, заемателят разполагал ли с налични парични средства към момента на връщане на сумата от 70 000 лева. Правилно съдът е приел за недоказано това обстоятелство, тъй като не се установява получаването на суми по банков кредит и тяхното разходване за връщане на заема.

В съответствие с доказателствата по делото – договори за заем, разписки за връщане на суми и ревизионен акт на Ю. Д., съдът е приел, че не се доказва, както сключването на договорите за заем със С. коева, така и връщането на сумите.

В нарушение на чл. 160, ал. 5 от ДОПК съдът е изключил от приходите на ревизираното лице за 2008 година сумата от 1920.12 лева, с която органите по приходите са извършили компенсиране на обичайните разходи за издръжка и живот със средства на съпруга. Правилно съдът е приел размера на разходите по чл. 122, ал. 2, т. 14 от ДОПК, изчислен от съдебно – счетоводната експертиза, която е съобразила статистическите разходи, средно на едно лице и действителните разходи на лицето, но неправилно е кредитирал заключението в приходната част и по-конкретно изключването на извършеното компенсиране от съпруга С. К.. Сумите, с които е извършено компенсирането са включени в разходната част на паричния поток, изготвен на съпруга /стр. 36 и 37 от ревизионния доклад/. Приходите за 2008 година, установени при ревизията са в общ размер на 3470.12 лева /1550 лева изтеглени суми от банкова сметка + 1920.12 лева, компенсиране от С. К./. Според заключението на вещото лице, разходите за 2008 година са размер на 22026.56 лева. Разликата, представляваща паричен недостиг за този период и данъчна основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК е 18 556.44 лева, а не както е приел първоинстанционния съд - 20 476.62 лева. При ставка от 10 на сто – дължимият данък върху доходите е в размер на 1855.64 лева. За разликата над тази сума до пълния определен размер на данъка върху доходите за 2008г. от 1933.67 лева или за 78.03 лева и съответните лихви, ревизионният акт се явява незаконосъобразен.

От изложеното следва, че решението е неправилно в частта, в която е отхвърлена жалбата на С. К. за разликата над 1855.64 лева и съответните лихви до пълния установен в акта размер на данъка за 2008г. от 1933.67 лева като поставено в нарушение на чл. 160, ал. 5 ДОПК и следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго, по съществото на спора, с което да се отмени ревизионният акт в частта на установените задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за сумата над 1855.64 лева и съответните лихви. В останалата част решение е постановено в съотвествие с доказателствата по делото и следва да се остави в сила.

При този изход на спора следва да се отмени решението и в частта на присъдените по компенсация в полза на дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика, [населено място] разноски за сумата над 804.27 лева.

В касационното производство страните не са направили искания по разноските, поради което такива не следва да се присъждат.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1066 от 12.05.2015г. на Административен съд – Варна, постановено по адм. дело № 3524/2014., в частта, в която е отхвърлена жалбата на С. Г. К. против ревизионен акт № 181401554/21.07.2014г. на орган по приходите при ТД на НАП, [населено място], потвърден с решение № 595/10.10.2014г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика", [населено място] относно установения данък върху доходите по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2008г. за сумата над 1855.64 лева и съответните лихви, както и в частта на присъдените в полза на дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика", [населено място] разноски за сумата над 804.27 лева и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ ревизионен акт № 181401554/21.07.2014г. на орган по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърден с решение № 595/10.10.2014г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика", [населено място], в частта на установения данък върху доходите по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2008г. за сумата над 1855.64 лева и съответните лихви.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част.

Решението е окончателно.