Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигуритуелна практика“ – [населено място] срещу решение № 184/05.05.2015 г. на Административен съд В. Т по адм. д. № 193 по описа за 2015 г. в частта, с която е отменен ревизионен акт № 041202955/24.04.2013г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП [населено място] относно определените допълнителни задължения за корпоративен данък за 2010 и 2011 г. и за лихви за забава. Оплакванията на касатора са за неправилност на решението заради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Доводите му са за пропуск на съда да разграничи спорните от безспорните факти и за опущения при оценката на доказателствените средства. Настоява на правомерността на преобразуването с РА на декларирания от ревизираното лице счетоводен финансов резултат и на установяването в резултат на тази корекция на данъчни задължения. Иска отмяна на оспорената част от решението и отхвърляне на жалбата срещу съответната част от РА. Атакува съдебния акт с искане за отмяна и в частта за присъдените на жалбоподателя разноски. Сам претендира деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касация [фирма], чрез повереника си адв. К., отрича основателността на жалбата. Иска присъждане на разноските за производството.

Заключението на прокурора е за неоснователност на жалбата.

След обсъждане на касационните доводи и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното:

С оспореното решение, във второ по ред първоинстанционно производство /след отмяната с решение № 2849/16.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5104/2014 г. на решение № 61/25.02.2014 г. на АСВТ по адм. д. № 770/2013 г./, Административен съд В. Т е постановил отмяна на обжалвания пред него РА в частта за допълнително определените в тежест на [фирма] задължения за корпоративен данък за 2010 г. в размер 47...