Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Д. С. Д. от [населено място] срещу Решение № 847 от 28. 04. 2015 г., постановено по адм. дело №1795/ 2013 г. на Административен съд- [населено място] (АС Пловдив), с което е отхвърлена жалбата срещу Заповед № РД-12-25/ 16.01. 2012 г. на Кмета на район „Ц.”- [община]. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение, поради постановяването му в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Развити са доводи, че съдът неправилно и необосновано е приел, че общината е собственик на процесния имот. Посочва, че е налице техническа грешка, относно датата на констативния протокол, с което правото на защита е нарушено.

О. К на Район „Ц.”- [община], не ангажира становище по делото.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира направените изводи в решението на съда са законосъобразни. Според него касаторът не е установил законността на изградения обект, нито има приключила процедура по реда на § 184 от ПЗР на ЗУТ, поради което законосъобразно е прието от съда, че не е доказано имота да се ползва или държи на правно основание.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима.

С обжалваното Решение № 847 от 28. 04. 2015 г., постановено по адм. дело №1795/ 2013 г. АС Пловдив, е отхвърлил жалбата на Д. срещу Заповед № РД-12-25/16.01.2012г. на Кмета на район „Ц.” в [община], издадена на основание чл. 65, ал. 1 от ЗОС (ЗАКОН ЗА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ) (ЗОбС), с която е наредено да се изземе терен, зает от гаражна клетка, находящ се в кв.№ по плана на@@8@ [населено място], ПИ...