Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по подадена касационна жалба от Заместник председателя на Държавна агенция за бежанците при МС срещу Решение № 3635 от 25.05. 2015 г., постановено по адм. дело № 1175/ 2015 г. на Административен съд София– град (АССГ) в частта, с която е отменено Решение № 9123 от 22.12. 2014г. на Зам. председателя на Държавна агенция за бежанците, в ЧАСТТА, относно отказа да бъде предоставен хуманитарен статут на чужденеца. В жалбата се поддържат твърдения за неправилност на съдебното решение, като постановено при съществено нарушение на материалния закон, съдебнопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита се, че съдът не е обсъдил фактите и обстоятелствата от административната преписка, а направените от него заключения са неправилни. Намира за неправилно приложението на Тълкувателно решение С-465/2007 г. на СЕС, което очертава рамката на понятието въоръжен конфликт. Развиват се доводи за неправилност на извода на АССГ, че на цялата територия е налице безогледно насилие в случай на въоръжен конфликт по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Счита се, че е игнорирано териториалното дeлeние на И., като се сочи, че в [населено място], провинция Б., която е в И. няма въоръжен конфликт и не е налице безогледно насилие.
Касационният жалбоподател в с. з., чрез юрисконсулт С. поддържа подадената жалба. Моли да се отмени обжалваното съдебно решение в частта за хуманитарния статут. Посочва, че от представената в съдебно заседание справка, обстановката в И., от където произхожда чужденецът не следва да се приема, като достигнала границите на въоръжен конфликт.
Ответникът - А. М. Ш., в съдебно заседание, чрез адв. А. оспорва касационната жалба и моли същата да се остави без уважение и да се постанови решение, с което се потвърди решението на АССГ. Счита за правилно прието от съда, че административният орган не е изследвал докрай обстановката в страната на произход и липсва противоречие в проведените интервюта. Посочва, че в самата касационна жалба има изложени признания, че включително в района на [населено място] се извършват терористични актове. Счита решението на АССГ за правилно и надлежно мотивирано. Моли жалбата като неоснователна да се остави без уважение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и счита решението за правилно. Според него постановеното съдебно решение относно отказа да бъде предоставен хуманитарен статут на бежанеца е в съответствие с представените по делото доказателства и е законосъобразно. Административният орган не е представил актуална справка, касаеща [населено място]. Според него законосъобразно съдът е върнал делото на административния орган за ново произнасяне като Зам. председателя на ДАБ следва да се произнесе по поставените въпроси относно обстановката в И.. Поради тези съображения счита, че постановеното решение е правилно и следва да се остави в сила.
Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
С обжалваното Решение № 3635 от 25.05. 2015 г., постановено по адм. дело № 1175/ 2015 г. на Административен съд София – град се ОТМЕНЯ по жалба на А. М. Ш.- гражданин на И., Решение № 9123 от 22.12.2014г. на Зам. председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Р. Б, в ЧАСТТА относно отказа да бъде предоставен хуманитарен статут на чужденеца и се ВРЪЩА административната преписка на Заместник– председателя на ДАБ за ново произнасяне, след съобразяване с дадените с настоящото съдебно решение задължителни указания. На следващо място се ОТХВЪРЛЯ оспорването на А. М. Ш., гражданин на И., против Решение № 9123 от 22.12. 2014г. на Зам. председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Р. Б, В ЧАСТТА, с която е отказано предоставяне на статут на бежанец.
За да стигне до този резултат решаващият съд приема, че е правилен изводът на административния орган, че изложените от лицето причини не представляват материално - правно основание по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец.
От друга страна се счита, че по същество жалбата е основателна, но само в частта срещу постановения с оспорваното решение отказ да бъде предоставен хуманитарен статут. Счита се, че в тази част решението на ДАБ е постановено в резултат на неправилно прилагане на относимите материалноправни разпоредби на ЗУБ, след като не е била изяснена обективно и всестранно актуалната обстановка в страната на произход.
Съдът приема, че ответникът неправилно е оценил фактите и обстоятелствата, касаещи актуалната обстановка в И., като именно това оценяване е от съществено значение за процесния случай. Анализирана е подробно Справка вх. № 01-14531 от 03.12.2014г. на дирекция „Международна дейност” при ДАБ за актуалната обстановка в И., видно от която се установява, че още по време на проведените през м. април 2014г. първи парламентарни избори след оттеглянето на американските войски е налице ескалация на насилието. Организацията „Ислямска държава“ завладява големи части от северен и западен И. и същата представлява ясна заплаха за самото съществуване на обединена иракска държава и заплаха за регионалната и международната сигурност. Според решаващият съд фактите, описани в горепосочената справка изцяло кореспондират с приетото от Общностния съд тълкуване на понятието въоръжен конфликт.
Счита се, че спрямо жалбоподателят са налице сериозни и потвърдени причини да бъде прието, че единствено на основание присъствието му на територията на И., той би бил обект на посегателства, представляващи заплаха за живота и здравето.
В заключение АССГ приема, че оспореното Решение № 9123/22.12.2014г. на Заместник– председателя на ДАБ следва да бъде отменено, в ЧАСТТА на отказа да бъде предоставен хуманитарен статут, като в тази част административната преписка да бъде върната на ответника за ново произнасяне, след съобразяване със задължителни указания на съда. В останалата част относно отказа за бежански статут, се приема, че решението следва да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.
Настоящият състав на ВАС трето отделение счита, че решението на АССГ в оспорената част е неправилно, като подадената срещу него касационна жалба в ЧАСТТА, относно отказа да бъде предоставен хуманитарен статут на чужденеца е ОСНОВАТЕЛНА. Решението в частта, с която е отхвърлено оспорването в частта, с която е отказано предоставяне на статут на бежанец не е обжалвано и е влязло в сила.
Касационната инстанция намира, че при постановяване на решението в обжалваната част не са били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, но е бил нарушен материалният закон.
Административният съд е направил неправилен извод за опорочаването на акта в резултат на допуснато от органа съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
В действителност административният орган е направил анализ на фактите и обстоятелствата, свързани с личното положение на кандидата, както и със сигурността на държавата по произход. Посочил е, че установените по делото обстоятелства, на които се основава молбата му не съставляват основания за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на ЗУБ.
За установяване на положението в държавата И. към момента на подаване на молба за статут, органът е разгледал информацията, съдържаща се в справки от 03.12. 2014 г. и 12. 08. 2014 г., изготвени от Дирекция "Международна дейност" отдел "Информация и анализи". В тях е отбелязано, че И. има тежки проблеми като: политически мотивираните, сектантските и етническите убийства и извършените от терористични организации, издевателства. Акцентирано е, че основният проблем е дейността на джихадистката организация "Ислямска държава", която усилва сектантското разделение (между шиити и сунити) и дестабилизира като цяло страната.
Независимо от наличието на сериозни рискови фактори обаче, не може да се направи извод, че лицето от тази страна, се излага на реална опасност да претърпи тежки посегателства само поради факта на присъствието си на нейната територия.
Стандартите във вр. с чл. 15, б.”в” от Директива 2004/83/ ЕО вр. чл. 9 ЗУБ в случая не могат да бъдат приложени поради липса на данни за безогледно насилие при вътрешен въоръжен конфликт, с оглед личното положение на заявителя. Ситуацията в държавата И. е нееднородна и същата следва да се преценява в контекста на конкретната молба за закрила. Областта и града, от който идва кандидатът- [населено място], провинция Б. не е част от територията, на която се водят военни действия от въоръжени сили, което да доведе до извод за наличие вътрешен въоръжен конфликт.
От значение за случая е, че в първото интервю от 14.08.2014 г. лицето сочи, че е заплашван защото работи в английска фирма. В следващото интервю на 14.10. 2014 г. вече твърди, че е заплашван от хората на армията на М., защото е сунит. С това бежанската история се променя в посока по– благоприятни факти, посочени в ЗУБ и това поставя под съмнение нейната достоверност.
В случая не следва да се игнорира териториалното дeлeние на И., като в [населено място], провинция Б., която е в И. няма въоръжен конфликт и не налице безогледно насилие. Фактът, че в посочения град продължава да живеят членове на семейството на кандидата за статут, са допълнителни аргументи срещу наличието на необходимост от търсената закрила. След като иракският гражданин не попада в рискови групи и не сочи факти за тежки и лични заплахи, отправени към живота или личността му, административният орган законосъобразно е отказал да му предостави статут.
Съобразно чл. 9, ал. 5 от ЗУБ хуманитарен статут може да не се предостави, когато в една част от държавата на произход не съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства, при което той може сигурно и законно да пътува и да получи достъп до тази част на държавата, както и може основателно да се очаква да се установи там. Предвид представената пред настоящата инстанция Справка от 15. 03. 2016г., изготвена от Дирекция "Международна дейност" отдел "Информация и анализи", обстановката в И., от където произхожда чужденецът не следва да се приема, като достигнала границите на въоръжен конфликт. Действително в [населено място] се извършват отделни атентати, но обстановката, като цяло е относително спокойна.
С оглед на обстановката в тази част на страната и предвид това, че иракският гражданин не е бил принуден да напусне или да остане извън страната си на произход поради реална опасност от тежки и лични заплахи срещу живота или личността му следва извода за липса на предпоставките на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ.
Поради допуснатото неточно приложение на материалния закон решението на административния съд следва да се отмени в ЧАСТТА, в която е отменено Решение № 9123 от 22.12. 2014 г. на Заместник - председателя на Държавната агенция за бежанците, в частта за отказ за предоставяне на хуманитарен статут на А. М. Ш.. Вместо него следва да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на лицето срещу решението и в частта за отказ за предоставяне на хуманитарен статут.
По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 3635 от 25.05. 2015 г., постановено по админ. дело № 1175/ 2015 г. на Административен съд София– град В ЧАСТТА, в която по жалба на А. М. Ш., гражданин на И. е отменено Решение № 9123 от 22.12. 2014 г. на Зам. председателя на Държавна агенция за бежанците, в ЧАСТТА, с която е отказано предоставяне на хуманитарен статут и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне и В. Н. П.:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. М. Ш., гражданин на И. против Решение № 9123 от 22.12. 2014г. на Зам. председателя на Държавна агенция за бежанците В ЧАСТТА, с която е отказано предоставяне на хуманитарен статут.
Решението не подлежи на обжалване.