4№ 489/03.02.2026 г.Върховният касационен съд на Република България, Четвърто отделение, в закритото съдебно заседание на двадесети януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Златина Рубиеваразгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 3561 по описа за 2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 496/07.05.2025 г. по гр. д. № 2558/2024 г., с което Окръжен съд – Варна, потвърждавайки решение № 3635/18.10.2024 г. по гр. д. № 7303/2023 г. на Районен съд – Варна, на основание чл. 135 ЗЗД е обявил за недействителен по отношение на ищеца К. С. Н. договор по н. а. № 78/05.06.20219 г., с който ответникът Д. К. Д. е продал на втория ответник З. К. Д. 1/6 ид. части от един апартамент в [населено място].

Решението се обжалва от З. Д. с искане да бъде допуснато до касационен контрол по следния въпрос: Налице ли е правен интерес от предявения иск по чл. 135 ЗЗД, респ. – осъществен ли е фактическият състав на основанието за недействителност, когато върху имота, с който длъжникът се е разпоредил, е имало вписана възбрана, но към момента на предявяването на иска възбраната е заличена? При този въпрос касаторът обосновава основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК евентуално - счита да обуславя неправилност, и твърди, че въззивният съд го е решил в противоречие на практиката на Върховния касационен съд с решение № 145/15.01.2018 г. по гр. д. № 5479/2016 г. на ВКС, I-во ГО и въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, включително според мотивите към т. 3 ТР № 1/10.07.2018 г. по тълк. д. № 1/2015 г. ОСГТК на ВКС – общата и допълнителната предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол. По същество се оплаква, че решението е недопустимо,...