Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 11 от 04.01.16 г. по гр. д. № 12081/2013 г. на Софийски градски съд е потвърдено решение от 10.04.2013 г. по гр. д.

№ 31654/07г. на Софийски районен съд, с което са били отхвърлени предявените от А. Н. А. срещу Р. К. С.-З., С. К. Г., Н. З. К., Р. Д. К., Л. К. Н., В. В. Н. и Н. В. Я. - М. искове по чл. 97, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79 ЗС за установяване собствеността на ищеца върху имот с пл. № 160 от кв. 177, кад. лист 545 по плана от 1957г. на [населено място], местност „Л. – Д. с.“, по-голямата част от който понастоящем попада в имот пл.№ 182, кв. 187а по плана на местността „Ю. парк“.

Исковете се основават на твърдението, че на 10.03.1957г. бащата на ищеца Н. А. е закупил процесния имот с частен писмен договор от Е. Б.. От този момент той е започнал да упражнява владение върху него, а след смъртта му владението е продължено от ищеца. След изтичане на десетгодишния давностен срок по чл. 79, ал. 1 ЗС имотът е станал собственост на ищеца.

По делото е установено, че по плана от 1957г. процесният имот е заснет с пл. № 160 и е с площ от 1510 кв. м., а по плана от 1967 г. е с пл.№182 и части от него, съответно с площ от 235кв. м. и 100 кв. м., попадат в съседни имоти от изток № 8 и № 9. И за трите имота няма отбелязан собственик в разписния лист от 1967г. От заглавната страница на този разписен лист обаче се установява, че имотите се намират „южно от Правителствена болница, местност „Д. с.“. След влизане в сила на ЗСПЗЗ е изработен нов план, според който се запазват очертанията на трите имота, но с нова номерация – процесният имот №160 става №182; имот №8 става №1029, а имот № 9 става №1030. С влезли в сила решения на Поземлена комисия София имотите са възстановени на трите групи ответници - имот №182 е възстановен на наследниците на Я. Н. А.; имот №1029 – на наследниците на С. Т. Д., а имот №1030 – на наследниците на З. Т. Д.. Собствеността на Я. А. е установена с делбен протокол от 15.01.1935 г. по ч. гр. д.№821/1934г. на Софийски околийски съд, според който той получава в свой дял дворно място от 1480 кв. м. в местността „Д. с.“. Собствеността на С. Д. и З. Д. е установена с нотариален акт №181, т. 12/1924, 1925; дело №725/1925г., с който наследодателят им Т. К. Д. закупува 2/3 ид. части от нива с площ от 5, 4 дка в землището на Д., местността „Ф. к.“ и договор за делба на имотите на наследодателя Т. Д. от 18.10.1956г. по гр. д.№ 28351954г. на С. народен съд. Имотите на Я. Н. А. и Т. К. Д. /С. Д. и З. Д./ са съседни, което се установява от данните в посочените документи за собственост.

За да отхвърли предявените искове въззивният съд е приел, че ищецът не е установил правото си на собственост върху процесния имот на соченото от него основание придобивна давност. От една страна той не е ангажирал доказателства, че Н. А. е негов баща, а от друга страна не е установил идентичност между имота, закупен с частния писмен договор от 1957 г. и процесния имот. Посочените от ищеца граници на закупения имот /улица, Тухларна фабрика, Д. Б. и Н. К./ не съвпадат с границите, описани от свидетеля Б., както и с границите, сочени от другата свидетелка С.. Същевременно въззивният съд е достигнал до извод, че ответниците са собственици на имоти пл. №№ 182, 1029 и 1030, тъй като те са били възстановени по реда на ЗСПЗЗ на името на техните наследодатели. Прието е също, че към момента на образуване на ТКЗС имотите са имали земеделски характер, затова те са подлежали на възстановяване по ЗСПЗЗ.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищеца А. Н. А..

Жалбоподателят поддържа, че неправилно въззивният съд отказал да назначи нова СТЕ, която да установи дали местностите „С. Д.“ и „Ф. к.“ са идентични и как се е променяло името на местността от 1925 г. насам; идентичен ли е имотът по протокол от ч. гр. д. № 821/1934 г. с възстановения с решение на поземлената комисия имот на наследниците на Я. А. и къде се е намирала тухларната в м. „Ф. к./м. Л., с което е бил лишен от възможността да докаже претенцията си. Позовава се на липсата на оспорване от ответната страна на факта, че Н. А. е придобил чрез договор за покупко-продажба процесния имот, който бил владян от него поне до 1976г., до който момент са непосредствените наблюдения на св. С.. Не било обсъдено от въззивния съд и представеното удостоверение от 07.07.1992г. на АПК „С.“, съгласно което нивата на Е. Б. в м. „Ф. к.“, при съседи посочени в договор от 1957г., не влиза в блоковете на стопанството, т. е. ТКЗС „ В.“, Навежда оплакване и за липсата на анализ на причините за извършеното механично унищожаване – зачеркване върху картния материал на стария имот с пл. № 160, кв. 177, по стар кадастрален план на [населено място] и последващо нанасяне на имоти с пл. №№ 8 и 9 през 1967 г. и изместване на границата на запад, както и за прекъсването на връзката между имот с пл. № 182 и пл. № 160 при възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ, когато имот с пл. № 182 не е възстановен в границите на първоначалното нанасяне на стария имот с пл. № 160 от 1957г. и впоследствие старият имот с пл. № 160 е поделен между съществуващите понастоящем имоти с пл. № № 182, 1029 и 1030.

В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси:

1. Относно приложението на разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС.

2. За задължението на въззивния съд да събере служебно доказателства, при въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение..

Ответниците Р. К. С.-З. и С. К. Г. оспорват жалбата, тъй като не отговаря на критериите за достъп до касационно обжалване. По същество считат жалбата за неоснователна.

Ответникът Н. З. К. възразява срещу жалбата и иска въззивното решение да бъде потвърдено.

Останалите ответници Р. Д. К., Л. К. Н., В. В. Н. и Н. В. Я. М. не изразяват становище по жалбата.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Определящият изхода на делото въпрос е процесуалноправният, тъй като предявените искове са отхвърлени поради неустановена идентичност на процесния имот и имота, закупен през 1957г. от бащата на ищеца. По този въпрос обжалваното решение не противоречи на посочената от жалбоподателя т. 3 на ТР №1/09.12.2013г. по тълк. д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Според тълкувателното решение въззивният съд е длъжен да допусне служебно експертиза, ако е въведено оплакване, че поради процесуални нарушения на първата инстанция делото е останало неизяснено от фактическа страна. Това условие в случая не е налице. На първо място – по делото има достатъчно доказателства за идентичност на местностите „Ф. К.“ и „Д. с.“, които са употребени в различните документи на наследодателите на ответниците при описание на притежаваните от тях имоти. На следващо място – от съвкупния анализ на доказателствата по делото е видно, че процесният имот 160, сега №182 и части от №1029 и №1030, правилно е възстановен по реда на ЗСПЗЗ на името на наследодателите на ответниците. Свидетелят на ищеца Г. Б., от чиято майка Е. Б. е закупена през 1957 г. овощната градина в местността „Ф. к.“, изрично сочи, че Я. А. е притежавал място от „южната страна на Правителствена болница”. От заглавната страница на разписния лист към плана от 1967г. и приложената към него скица се вижда, че процесният имот №160 /сега №182/ се е намирал южно от правителствена болница. По този начин свидетелят индивидуализира процесния имот като имот на Я. А., а не на ищеца. Нещо повече – същият свидетел твърди, че продаденото от майка му място се е намирало на запад от имота на Я. А., по-към Южния парк и на 1 км. от[жк]. Като северна граница на продаденото място свидетелят сочи Тухларната, т. е. това място е на юг от Тухларната, а не на юг от Правителствена болница, където се намира спорния имот №160. Ето защо изясняването на местоположението на Тухларната е без съществено значение за настоящото дело, тъй като тя не е граница на имот пл.№160. Показанията на другата свидетелка Б. С. /братовчедка на ищеца/ се различават от показанията на свидетеля Б., но при индивидуализацията на продадения през 1957г. имот от значение са данните на последния свидетел. От значение е и обстоятелството, че при възстановяването на имот №1029 са били представени скица и удостоверение на общината по чл. 13, ал. 5 и 6 ППЗСПЗЗ /лист 117 и 118 от въззивното производство/, което означава, че техническата служба в общината също е свързала имот № 1029 с бившия имот на Т. Д. и по този начин косвено е потвърдено, че съседният имот №182 е бившият имот на съседа на Т. Д. – Я. А.. Този извод следва и от експертизата в производството по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, което се е развило във връзка с възстановяване на собствеността върху този имот. И на последно място – ищецът не представя предварителния договор от 10.03.1957 г., на който се позовава, поради което не може да се установи какви съседи на продадения имот са вписани в него, за да се потърси местоположението им според наличния картен материал. Той не е представил и удостоверението от 07.07.1992г. на АПК „С.“, на което се позовава в касационната си жалба, поради което не може да се ползва от твърдението, че имотът на праводателката Е. Б. в местността „Ф. к.“ не е бил внесен в ТКЗС. Обратно – според показанията на свидетеля Б. всички имоти на цялото село /Д./ през 1957г. са включени в ТКЗС. При това положение закупеният от бащата на ищеца имот също е подлежал на възстановяване по ЗСПЗЗ, по аргумент от чл. 10, ал. 7, вр. чл. 12, ал. 7 ЗСПЗЗ.

При неустановена идентичност на имотите, материалноправният въпрос за придобивната давност не е обуславящ за изхода на делото по смисъла на т. 1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС и по него не може да се допусне касационно обжалване на соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Освен това – при наличие на данни, че имотите в цялата местност са били включени в ТКЗС, владението през периода 1957 – 1976 г. не е достатъчно за да се приеме, че са настъпили последиците на придобивната давност и да се уважат предявените искове, като се игнорира прилагането на ЗСПЗЗ спрямо процесния имот.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 11 от 04.01.16 г. по гр. д. № 12081/2013 г. на Софийски градски съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: