№ 216 от 18.07.2016 г.Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на осемнадесети юли две хиляди и шестнадесета година в състав:Председател: Светлана Калинова

Членове: Камелия Маринова

Геника Михайловаразгледа докладваното от съдия Михайлова ч. гр. д. № 2674 по описа за 2016 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Обжалвано е определение № 18 475/ 02.10.2015 г. по ч. гр. д. № 11 048/ 2016 г., с което Софийски градски съд е оставил без уважение частната жалба срещу разпореждане от 03.06.2015 г. за връщане на исковата молба по гр. д. № 11 048/ 2015 г. на Софийския районен съд.

Определението се обжалва от ищцата А. К. А. с довода, че в нарушение на чл. 130 ГПК двете инстанции са квалифицирали като недопустим предявения иск срещу ответницата М. Р. М. за разваляне на договора от 14.11.2012 г. за покупко-продажба на наследството на К. М. А. срещу цена от 5 000 лв. Ищцата (сега касатор) обосновава своя интерес съдебно да упражни правото на разваляне на договора от това, че актив в наследството е правото на собственост върху недвижим имот. Така извежда допустимостта на иска според предвиденото в чл. 87, ал. 3 ЗЗД.

Препис от частната касационна жалба не е връчван на ответницата (изключението от чл. 130, ал. 2 ГПК).

Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че частната касационна жалба има недопустим предмет. Съображенията за това са следните:

Спорът, отнесен до съда, представлява гражданско дело, а цената на предявения иск е 5 000 лв. Договорът по чл. 212 ЗЗД е на тази стойност, а това е законовият критерий за определяне цената на иска за развалянето на договора (арг. от чл. 69, ал. 1, т. 4, пр. 1 ГПК). Чл. 274, ал. 4 ГПК, не допуска да се обжалват по...