Производството е по чл. 288, във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, вх.№4629/11.11.2015 г., подадена от адв. И. А. – процесуален представител на ищеца Т. С. Т. от [населено място], против въззивно решение №241/30.9.2015 г. по гр. д.№202/2015 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, г. о., с което е потвърдено решение №95/27.02.2015 г. по гр. д.№411/2014 г. по описа на Плевенския окръжен съд, г. о., с което са отхвърлени предявените от предявените от Т. С. Т. от [населено място] против Б. А. Ш., с неизвестен адрес, с правно основание чл. 124, ал. 5 ГПК, за установяване на престъпно обстоятелство от значение за гражданско правоотношение, а именно за установяване на престъплението измама на стойност 563645 лева, извършено от ответника спрямо [фирма], и иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, предявен като частичен за сумата 25001 лева – обезщетение за вреди от непозволено увреждане/престъпление/, както и за мораторна лихва в размер на 1000 лева/частично/.

Въззивният съд е приел, че искът по чл. 124, ал. 5 ГПК е допустим но неоснователен, позовавайки се на правната норма на чл. 209 НК, като в конкретния случай е стигнал до извод, че измама ще е налице, при условие, че ответникът е мотивирал ищеца да сключи сделките като представител на дружеството, да е платена цената авансово, доставката да не е извършена и да не са върнати парите. Освен това е прието, че ответникът е следвало да знае, че доставката на захар няма да се извърши и няма да се върнат парите и да е целял набавянето на облага за насрещните търговски дружества. По-нататък в мотивите си апелативният съд е приел, че посредстничеството да се сключи търговска сделка не е измама, а разрешена от закона дейност, а неизпълнението на търговската дейност също не е измама, като това е юридически факт, от който за изправната страна настъпват предвидените в закона последици. Изложени са изводи, че измама ще е налице, когато посредникът е знаел, че доставката няма да се извърши и парите няма да бъдат върнати и е целял точно тези последици. Досежно конкретния случай е прието, че тези субективни факти не са установени, а повдигнатото обвинение и обвинителният акт не са годни доказателства по ГПК, и съдът не е обвързан от изводите на прокуратурата. С оглед събраните по делото доказателства съдът е стигнал до извод, че няма данни за това дали са изпълнени търговските сделки или не и дали дружеството – купувач, е упражнило правата си по договорите, както и че няма данни насрещните дружества да са „кухи“ дружества, а напротив, прието е, че това са дружества, които са развивали търговска дейност. Въз основа на това е направен краен извод, че не е доказано престъплението измама по чл. 209 НК, поради което исковете следва да се отхвърлят.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди, че въззивният съд е действал в противоречие с установените в задължителната съдебна практика в производството по чл. 124, ал. 5 ГПК, като не се произнесъл по съществени за разкриване на обективната истина доказателства, като се поставя и въпрос за начина на доказване на субективния елемент от фактическия състав на престъплението по чл. 209 НК в производството по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК. Сочи се съдебна практика но чл. 290 ГПК. Като основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се сочи чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Ответникът по касация Б. А. Ш., посредством особения си представител – адв. А. С., не заявява становище в настоящото производство.

Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., като разгледа изложението за допускане на касационното обжалване намира, че е налице въззивно решение по което подлежи на касационно обжалване, а касационната жалба е подадена в законния срок, поради което тя е допустима.

Поставените въпроси не отговарят на приетото с т. 1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т. д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като визират правилността на обжалвания съдебен акт. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение и който има значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Поставените въпроси обаче не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Според ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 год. ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването и с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите.

Поради това въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.

Водим от изложените съображения и на основание чл. 288, във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №241/30.9.2015 г. по гр. д.№202/2015 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, г. о., по касационна жалба, вх.№4629/11.11.2015 г., подадена от адв. И. А. – процесуален представител на ищеца Т. С. Т. от [населено място].

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: