Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Р. А., чрез адв. С. Г., срещу Решение № 3 от 12.05.2015 г., постановено по гр. д. № 9 по описа на Административен съд - Габрово (АСГб) за 2014 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлен искът на А. срещу Изпълнителна агенция „Медицински одит“ (ИАМО) за заплащане на обезщетение в размер на 20000, 00 лв. за претърпени неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразен акт, действия и бездействия на ИАМО и длъжностни лица от администрацията на ИАМО, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.10.2014 г. до окончателното й изплащане. Наред с това А. е осъден да заплати на ИАМО 1130, 00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

В касационната жалба се твърди, че решението предмет на контрол, е нищожно, тъй като липсва произнасяне по същество на спора, а при условията на евентуалност, че е неправилно поради наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Доводът за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила се обосновава с неизлагането на мотиви в съдебното решение – не са обсъдени доказателствата, доводите и изложените от А. аргументи. Неправилни и необосновани, според касатора, са съображенията на съда, че дейността по установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания не е по повод изпълнение на административна дейност, а предявените действия и бездействия, като част от процедурата по съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) и издаване на наказателно постановление (НП) не са такива, за които е приложим ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) (ЗОДОВ). Като се позовава на Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. по тълк. д. № 2/2014 г. на Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния...